С минута мълчание в памет на жертвите от наводнението в Царево започна заседанието на Министерския съвет. Ето какви бяха думите и на примера в началото на заседанието: След като бяха изведени всички лица под риск в региона, и след като постепенно се възстановява животът там, и след като има хора, които загубиха живота си, сега е време да се опитаме в дълбочина да анализираме причините за това, което се случи и да подготвим тези действия, които да позволят следващия път когато имаме такова природно бедствие, да сме по-подготвени. Интервю с Гергана Паси, бивш министър по европейските въпроси в правителството на Сергей Станишев, в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус", която анонсира идеята за нов Закон за добрия стопанин Г-жо Паси, вие анонсирахте идея за нов Закон за добрия стопанин. Как се роди тази идея и защо имаме необходимост от подобен закон?Тя тази идея тлее от доста време. Някак си може би се катализира през летните месеци, когато като всички останали пътувахме семейно из страната, и вече започнахме да си превръщаме нещо, което преди време беше просто повод в спонтанни коментари, в семеен фолклор, в семейна закачка. Когато пътуваме, независимо дали из Родопите и Пирин или по Черноморието, когато видим някоя съвсем изоставена, очевидно безстопанствена сграда, ние си казваме: Ето, и това е за нашия закон за добрия стопанин. И някак си, макар и темата да не е много прясно свързана с потопа, който се разрази буквално пред очите ни в последните няколко дни, но има отношение към това, това много агресивно презастрояване, постоянна надпревара с природата и нейните естествени закони, няма как да не се връща като бумеранг върху нас и да не краде от собственото ни качество на живот.
И някак си, виждайки трагичните кадри от наводнението в Царево, в Ахтопол в последните дни, слушайки драматичните новини със загубен човешки живот, пред мен изникна онази картина, която видях само преди три седмици, точно на един от плажовете в Царево, която някак си бях пропуснала да забележа в годините, в които очевидно местните хора са се сблъсквали с проблем: Един огромен призрачен град. На самия бряг на Северния плаж на Царево е изграден огромен комплекс, вероятно някога с надежда, че ще се превърне в нещо обживяно, в някакви хотели, в жизнено пространство, но напълно изоставено, без прозорци, без врати, там на самия плаж. Това е някак си символ на отсъстващата държава.
И такъв тип сгради има навсякъде из България. Направете си експеримент: вгледайте се в средата наоколо, когато се движите в София или населеното място, в което пътувате или живеете – пълно е със сгради, които са или недовършени, или запуснати, или са с много съсобственици и по тази причина изоставени, или откровено опасно сгради, за които нехаем.
И да, много хора днес във Facebook реагираха с коментари, че то и сега има правна регламентация, и сега има Закон за устройство на територията, и действително е така. Вероятно има и текст, който вменява на кмета на всяка община, че трябва да се погрижи да издаде заповед да последват съответно правни действия при наличието на такива сгради.
Но между законодателната уредба и реалното й приложение има огромна-огромна дупка, и най-вече някак си човешкото разпознаване, пък макар и облечено в конкретен правен текст за това, че начинът, по който поддържаме сградите, това е свързано с естетиката, със сигурността на пространството около себе си.
И затова нашето предложение, по което започнахме да събираме съмишленици, е нарочен закон за добрия стопанин, който буквално да се състои от три точки. Първа точка, всеки стопанин трябва да е добър и да се грижи за имота си като част от физическото и естетическото здраве на обществото. Втора точка, който се прояви като недобър стопанин, трябва да получава предупреждение, и в случай на неизпълнение в съответни срокове да бъде глобяван солено. И трета точка, ако това не проработи, имотът се разпродава на търг с чукче, като с прихода от този търг се поправя имотът, а с остатъка се компенсира съответния стопанин, който не се е погрижил за имоти си.
Огледайте се наоколо когато пътувате, много са примерите, които мога да дам: От хотела "Ален мак“ в Благоевград, който не знам сега в какво състояние е, но преди няколко години си спомням, че гледах етажи практически без остъкление, от прословутата сграда на някогашното БТК в Шумен, от т.нар. "Родна спряха“ или Дом на българите в чужбина, тука на бул. "България“ в Манастирски ливади – множество практически изоставени сгради, за които съответният частен собственик, или което е напълно е допустимо – държавата или общината, практически нехаят.
Всъщност, опитът ни е да повдигнем точно тоя разговор как може да направим заобикалящото ни пространство някак си по-сигурно, по-защитено и разбира се по-етично.
Уж сме модерна държава, имаме закони казвате, но те сякаш не се изпълняват. Имаме чувството, че самата държава е абдикирала от обществото. Защо сме на това дередже, г-жо Паси? Знаем как трябва да стане, но не се получава.Сигурно много може да разсъждаваме по тази тема, и сигурно нито един от отговорите, които ще дадем на себе си, няма да ни е приятен, и вероятно всеки един от нас носи отговорност, и премиерът или министърът, и главният архитект, до кмета, до областния управител, до строителния предприемач, който тръгва да търси разбира се бизнес аргументацията в съответния казус, до всички нас като гражданско общество. Знаете ли, аз смятам, че в България много неща се промениха последните десетилетия към добро, но някак си точно приложението на законите все още продължава да бъде голямата ахилесова пета на обществото ни. Много по-силна движеща сила би била натискът от гражданството общество. Затова смятам, че наистина трябва да въведем темата намаляване на вреда и по отношение на градската среда във връзка с климатичните промени. Защото голяма част от това, което се случва, като порои…
Като природни явления може да се предвиди.… имат връзка с климатичните промени, и те ще бъдат все по-зачестяващи в ежедневния ни живот. И това всичко е свързано с начина, по който като общество сме в състояние бързо да се адаптираме към този много променящ се климатичен цикъл около нас. Част от адаптацията е свързана със сигурност с едни нови повишени изисквания и към околната среда, и към строежите наоколо, и съм цялостната ни заобикаляща действителност.
С морала и ценностите ни на първо място да уважаваме себе си и околните, да пазим околната среда. Г-жо Паси, благодаря ви за този разговор и ви пожелавам успех с идеята за този нов закон! Надявам се да намерите съмишленици в най-скоро време и да се осъществи един добър такъв.Благодаря ви.