Пропагандата иска да ни обясни света за три минути двуизмерно, а много хора предпочитат тази леснота на пропагандата. Литературата казва: "Не, не, не е толкова просто, не се връзвайте, не се поддавайте, човек е по-сложно устроен и има други неща, които не са казани". Това каза в предавато "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" писателят и носител на наградата "Букър" Георги Господинов.
"Някак си човек трябва да се съпротивлява непрекъснато и на това учи литературата", каза авторът и допълни, че винаги го е правил. "Аз се съпротивлявам и с книгите си, разбира се, не е само позициите, които заемам", уточни Господинов.
Той си спомня, че по време на промените и протестите през 1989 г. е бил втори курс в София. "Когато се случи всичко бях само на 21 и вярвахме с приятели, че нещата ще се оправят до месеци. Да, след това се срещахме 30 години с тия приятели. Така пораснаха и децата ни, и това е нормалното състояние, в смисъл трябва да се създават някакви острови на съпротива, за да се удържа все пак света", каза още гостът.
На въпрос какво е било последното десетилетие за него, за което е и номиниран за "Будител на десетилетието" той отговори, че то е започнало много силно. "То започна с онези протести, които траеха най-дълго в българската история, с много млади хора по улицата, със София, каквато не бяхме я виждали, София пълна с енергия", коментира той.
Той е на мнение, че въпросните протести са били "светли". "Макар че имаше след това полицаи, бели автобуси и т.н., но те бяха светли протести и смислени протести, според мен. После тази енергия се изгуби, но това беше десетилетието, в което като че ли започнахме леко да осъзнаваме, че XX-ти век си е отишъл и ще трябва да се учим да живеем в новия век", посочи писателят.
В залючение той каза, че десетолетието не беше лесно. "Всъщност то завърши или в края на това десетилетие отново имаше и протести и безбройни избори, т.е. политически то завърши тежко и тегаво. Едно от няколкото трудни десетилетия, в които се сменяше ентусиазъм с отчаяние и депресия".