Фермер: Ние умираме, а някой трупа пари на фона на нищетата

Комбинацията от енергийни шокове вследствие на войната в Иран и нелоялна конкуренция от внос от Украйна изтласква българските млекопроизводители към ръба на оцеляването. Разходите за горива и торове достигат рекордни нива, докато изкупните цени на суровината остават на нивата отпреди пет години.

Това заяви Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, в предаването "Бизнес старт" по телевизия Bloomberg. По думите му, нито Европейският съюз, нито българската държава са предложили адекватни мерки за подпомагане на фермерите и преработвателния сектор.

Основният проблем пред производителите остава значителното разминаване между производствените разходи и пазарната реализация. Инфлацията в сектора надхвърля темповете на икономически растеж, правейки бизнеса нерентабилен.

"За последните три години инфлацията е 42%. Разбирате, че този бизнес изобщо не е доходоносен. Цената на млякото в момента е на нива или дори по-ниски от преди пет години“, заяви Зоров.

Новият конфликт в Близкия изток срещу Иран нанесе вторичен удар върху сектора, който все още не се е възстановил от последствията на войната в Украйна. Най-сериозните опасения са свързани с доставките на дизел и торове, критични за пролетната сеитба и изхранването на животните.

Цените на торовете са скочили с 50%, а дефицитът на пазара вече е реалност. Липсата на директни компенсации за акциза на горивата поставя българските фермери в неизгодно положение спрямо съседни държави. Зоров посочи примера на Гърция, където държавата въведе директни субсидии:

"Гърция обяви по-ниски цени за бизнеса на бензиностанциите и връщат 15% от цената на тора. Никакви сложни схеми, никакви връщания - веднага облекчение за фермерите.“

Друг ключов фактор за срива на изкупните цени в България е вносът на мляко от Унгария и Полша на спот цени, както и съмненията за нерегламентиран реекспорт на украинска суровина. Според Зоров, решението на ЕС да третира Украйна като страна членка по отношение на търговията без спазване на строгите европейски стандарти е "катастрофално“.

"Украйна се третира като страна членка на ЕС, без да спазва европейските правила. Българският фермер в момента е в огромна неконкурентност и несправедливост.“

По думите му, разходите за спазване на европейските зелени стандарти оскъпяват продукцията с около 30%, докато украинските продукти избягват тези инвестиции и могат да използват забранени в ЕС препарати. Зоров изрази опасения и относно безопасността на продуктите от военни зони, включително риск от замърсяване с бойни материали.

Докато фермерите страдат от ниски изкупни цени, крайните потребители продължават да плащат високи цени за млечни продукти. Причината според бранша са огромните надценки в търговските вериги, които достигат между 70% и 100%.

"Ние умираме, потребителите също не са в цветущо положение, а някой трупа пари на фона на нищетата“, коментира Зоров.

Секторът настоява за спешни компенсаторни мерки, обхващащи не само цената на електроенергията, но и на топлинните носители като газ и дизел, които са критични в процеса на пастьоризация.

Зоров предупреди, че ако държавата не предприеме стъпки за ограничаване на търговските надценки по модела на Гърция, българското млекопроизводство е застрашено от необратим разпад.

"Едно производство, каквото е млекопроизводството, не може да бъде възстановено за една, две или три години. Ако тези фермери фалират сега, няма откъде да вземем тези животни обратно“, каза Зоров.