Световният ден на фармацевтите се отбелязва на 25 септември по инициатива на Международната федерация по фармация (FIP), за да се подчертае приноса на професията за подобряване на здравето. В България магистър-фармацевтите се включват в различни инициативи, насочени към пациентите и обществото, като същевременно изразяват нуждата от по-голямо признание и възможности за професионална реализация.

"Честит празник на всички колеги! Желая им здраве, професионални успехи и просперитет“, споделя маг.-фарм. Димитър Коцев, председател на Управителния съвет на Регионална фармацевтична колегия София-столична. По думите му, магистър-фармацевтите са част от глобалното семейство на над 4 милиона специалисти и въпреки липсата на адекватно признание в България, продължават да изпълняват своята здравна функция.

Регионална фармацевтична колегия София-столична ежегодно отбелязва празника с кампании за информираност на пациентите. Темата тази година е:

"Мислете за здравето, мислете за магистър-фармацевта“. В аптеките в София се поставят плакати, а лекарствата се раздават в хартиени пликове с информация за професията и значението ѝ за здравето на обществото.

По закон аптека не може да съществува без магистър-фармацевт. Те са единствените, които могат да ръководят аптека и да отпускат лекарства по лекарско предписание. Все пак се наблюдават нарушения, когато неквалифицирани лица заемат ключови позиции, което поставя под риск безопасността на пациентите.

Маг.-фарм. Венелин Сапунаров, представител на БФС във FIP, подчертава високата квалификация на професията и обучението, което трае над пет години.

"Държавите инвестират много в подготовката на специалисти по лекарствата, нашите семейства също, но част от работодателите у нас предпочитат по-нискоквалифицирани служители, което води до проблеми с реализацията и възнагражденията на магистър-фармацевтите,“ допълва той.

Освен отпускането на лекарства, фармацевтите по света се занимават с ваксиниране, скрининг на хронични заболявания, помощ при отказ от тютюнопушене и контрол на кръвна захар и кръвно налягане. В България обаче професията често се принизява до търговска роля, което според експертите е в ущърб на пациентите.

Смяната на лева с еврото ни изправи пред нови предизвикателства. За разлика от магазините, които могат да слагат етикет само на рафта, ние трябва да етикираме с цени всички лекарства, всяка опаковка, включително и тези, които са в шкафове зад гишето.

Това е допълнителен труд за колегите, които са пренатоварени и затрупани с множество административни задачи. Освен това разработчиците на аптечен софтуер веднага поискаха допълнително заплащане в размер на стотици левове за актуализация на аптечния софтуер във връзка с въвеждането на еврото и промениха цените на абонаментите си.

"Цената и трудът се заплащат от нас, магистър-фармацевтите, и никой не ни попита дали ще се справим,“ коментира Коцев.

Относно новия фармацевтичен факултет в Бургас, специалистите се обявиха против него, като аргументират позицията си с опасността от девалвация на професията и излишък на магистър-фармацевти на пазара на труда.

Световният конгрес по фармация и фармацевтични науки, който се проведе наскоро в Копенхаген, събра над 3400 делегати от 120 държави. FIP призова за по-голямо използване на магистър-фармацевтите в борбата с хроничните заболявания и акцентира върху ролята на изкуствения интелект в трансформацията на професията.

Магистър-фармацевтите у нас подчертават, че правилното използване на тяхната експертиза не само ще подобри здравето на пациентите, но и ще оптимизира системата на здравеопазването и ще повиши доходите на специалистите.