Етнолог: Святото тайнство на Бъдни вечер е в трапезата

Святото тайнство на Бъдни вечер се състои в празничната трапеза. Това каза в интервю за "Фокус“ етнологът към Регионален исторически музей – Кюстендил главен асистент Веска Спасова. По думите й Бъдни вечер е празник на дома и на семейството. Казаното, направеното с определена символика носи името на молитва за плодородие – ритуална молитва за плодородие, здраве и семейно щастие.

"Святото тайнство на вечерта се състои именно в празничната трапеза около която се събира цялото семейство. Всички знаем, че трябва да са постни ястията, да са нечетен брой. Трябва да има от всичко на трапезата – боб, зелеви сърми, баница, орехи, ошав. Символично, чрез обредността да осигурим да има и изобилие в новата година“, разказа Веска Спасова.

Според етнолога на трапезата е хубаво да се постави чесън, защото според вярата на старите българи той предпазва. Трябва да се сложи мед – за сладък живот, сол – да гони лошото, дрян или зелена клонка – за здраве и дълъг живот, плодове – за изобилие.

Централно място на трапезата заемат обредните хлябове. Замесва се пшеничена погача с квас която се нарича "Бъдник“, "Боговица“, "Светеци“, "Богова пита“. Веска Спасова даде за пример това, че в резултат на теренни проучвания в Бобовдолско за Бъдни вечер се меси така наречения "Овчарник“, а в района на Сапарева баня – "Вечерник“.

Питата се украсява с тестени фигурки, които символизират стопанската дейност на семейството. "Може да има орач с рало, волове, овчар, бъчва, житни снопи. Всеки от семейството слага определена символика. До бъдника стои и безквасна прясна пита – питка с паричка. В нея може да се сложи сламка, клечка. Слага се копче за занаят, дренче за здраве, бобче за плодородие. Правят се кравайчета за коледарите“, допълни Веска Спасова.

Тя посочи, че в по-старо време храната се е нареждала на земята. В кюстедилско месарите са се постили върху ръжена слама, с класовете на изток и се е разхвърляло жито. До тях се е поставяло ралото, а стопанинът ритуално е приготвял бъдник, който да поддържа огъня през цялата нощ.

Вечерята е започвала с прекадяване на дома. Запалвала се е свещ върху бъдника, която след това се е пазела цяла година. Обредно задължение на най-възрастния в семейството е да разчупи питката с паричката. От нея се оставят парчета на Бог, на Света Богородица, на къщата, на животните, на всеки член от семейството по възрастова йерархия. На когото се падне паричката – той ще бъде здрав, ще има късмет през цялата година.

"На места в котловината на Кюстендил парчето, наречено на Бог, се е изнасяло от дете навън, което три пъти кани: "Ела Боже, да вечеряме“. Обичаят повелява трапезата да не се прибира до сутринта. Вярва се, че починалите тази вечер идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите“, допълни Спасова.

Тя допълни, че Бъдни вечер важно място заемат гаданията за изобилие, за женитба, за плодородие, за здраве. Такъв момент е разчупването на орех, който е затворен и може да предполага гадания. Всеки избира орех и ако ядката е цяла – той ще има здраве през цялата година.

Венцеслав ИЛЧЕВ