Експерт: Ниските данъци в България правят нетното възнаграждение все по-сравнимо с това в страни като Гърция, Португалия или Малта

След дълги години, в които темата за емиграцията доминираше публичния разговор, през последните две години се очертава по-тиха, но устойчива промяна – все повече българи в активна трудова възраст се завръщат от чужбина. Експертът Георги К. Първанов сподели в подкаста на Money.bg, че това вече не е изолиран процес, а ясно разпознаваема тенденция, която може да достигне пик през 2026 г.

Общото между завръщащите се е усещането, че "навън вече не е както преди“. За много хора Западна Европа не отговаря на очакванията, с които са заминали – нито като стандарт на живот, нито като сигурност и перспектива. На този фон България започва да изглежда по-конкурентна, особено по отношение на кариера.

Пазарът на труда у нас вече предлага реални възможности за развитие – най-вече във финансите, индустрията и сектора на бързооборотните стоки. Разликата в доходите също постепенно се свива. Макар заплатите в България да остават по-ниски, ниските данъци правят нетното възнаграждение все по-сравнимо с това в страни като Гърция, Португалия или Малта.

Наред с икономическите причини стоят и чисто човешки фактори – носталгията, близостта до семейството и желанието хората да се върнат там, откъдето са тръгнали. При по-младите решението се улеснява от по-малкия финансов риск, докато при по-възрастните водеща роля играе емоционалната връзка с България.

Много от завръщащите се споделят и за приятни изненади – по-добри социални пакети, относителна сигурност в големите градове и по-достъпен здравен сектор в сравнение с този в редица западни държави. Това обаче не означава идеализация – проблеми като инфраструктура, бюрокрация и електронно управление остават нерешени.

Българският бизнес като цяло приема добре тези кадри. Очакванията са, че те идват с изградени трудови навици, езикови умения и по-широк професионален хоризонт. Около 90% търсят работа като наети служители, а приблизително 10% преместват или развиват собствен бизнес, обикновено стъпвайки на натрупан опит и контакти от чужбина.

Паралелно с това продължава и вносът на работници от трети страни – основно за нискоквалифицирани и тежки позиции. Според Първанов това не е заплаха за българската заетост, тъй като става дума за различни сегменти на пазара на труда, а България рядко е крайна дестинация за тези работници.

Процесът не е еднопосочен и не решава всички структурни проблеми. Но посоката е различна от познатата – България все по-често се възприема не само като място, от което се заминава, а и като място, към което си струва да се върнеш.