Москов е сформирал работна група за проучване на разходите по клиничните пътеки с идеята изплащането на работните заплати на медиците да става целево, централизирано през неговото ведомство. Според министъра само 30% от парите за пътеки са реално нужни за лекарства/терапия. Останалите разходи не били ясни.
Мениджъри на лечебници обаче са категорични, че и сега средствата за болниците не достигат, а въпросните 70% от стойността на клиничната пътека отиват за апаратура, заплати, разходи и дългове към различни доставчици, квалификация и др.
"Целта е отново да се върне системата "Семашко" (свръхприсъствие на държавата в здравния сектор - б.р.), коментираха медици пред "Труд". Те са убедени, че увеличаването на разходите за медикаменти, както и закупуването им на нереално високи цени, на практика е източване на обществените пари за здраве.
Така например НЗОК заплаща 100% от цената на препарат за хепатит С, договорен за 70 000 лева. Същият медикамент се използва в Египет и Индия, но цената му е 1200-1500 евро.
Различни цени на клиничните пътеки в зависимост от вида на съответната болница обмисля да въведе Министерството на здравеопазването като мярка срещу растящите дългове на лечебниците. Те надхвърлят половин милиард лева. Сред най-големите длъжници в момента са пловдивската "Св. Георги", столичната "Александровска" и варненската "Св. Марина".
Същевременно с 16% са увеличени за първите шест месеца на годината разходите на НЗОК за онколекарства в сравнение със същия период на 2015-а, при това без промяна в броя на болните, начина и вида на лечение. Отделно миналата седмица НЗОК реши извън плануваното да задели 50 млн. лв. от резерва си отново за медикаменти.