Днешната дата е една от най-противоречивите в българската история

След Берлинския договор България е най-силно ощетената държава – от обширната Санстефанска България ѝ е оставена само територията между Дунав, Стара планина и Софийския санджак. Новото Българско княжество е поставено в зависимост от Османската империя – трябва да ѝ плаща данък, но получава право на собствена армия, а турските войски нямат право да влизат на нейна територия.

Берлинският мирен договор е сключен на 13 юли 1878 г. (1 юли по стар стил).

Берлинският конгрес е свикан по настояване на Великите сили – Австро-Унгария, Германия и Великобритания, които са недоволни от засиленото влияние на Русия и от това, че България получава излаз на Бяло море. Конгресът започва на 1 юни 1878 г. и завършва на 13 юли същата година с подписването на Берлинския мирен договор.

Решенията от договора водят до разпокъсването на Санстефанска България. Северна България и Софийският санджак стават автономно Българско княжество с площ 63 752 кв. км и население около 2 милиона души. Южна България, наречена Източна Румелия, е автономна област под властта на султана. Македонските, беломорските и одринските земи остават под турско управление. Северна Добруджа отива при Румъния, а Сърбия получава Нишко, Пиротско и Вранско.

13 юли 1878 г. е едновременно ден на надежда и ден на огорчение.

Въпреки че договорът разделя българския народ, стремежът към обединение и създаване на единна национална държава остава водеща цел за българите през следващите години.