Лазарица е! Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на днешния празник се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница).
В народния календар е известен още като Лазарница или Лазарова събота.
Празнува се в чест на нивите, пасищата и гората, тъй като св. Лазар е повелител на горите и шумаците, който със своята балтия разчиства земята, за да могат хората да посеят своите ниви.
Най-широко разпространеният и най-известен обичай в този ден безспорно e лазаруването. Основна роля в обреда заемат лазарките – девойки, които навлизат в моминска възраст. Вярва се, че ако една мома не лазарува, тя не може да се момее като останалите и следователно по-късно да се омъжи. Всяка девойка може да бъде лазарка само веднъж през живота си.
На самия ден лазарките в обредно обекло поемат с песни рано сутринта след като са се събрали в дома на някоя от тях. На брой са не повече от 20 и не по-малко от 10 момичета. Ако са по-многобройни, те се разпределят по отделните махали, защото във всяка къща може да се лазарува само по веднъж.
Две от девойките носят кошнички, в които събират белите яйца, които домакините им даряват, а други две влизат в мъжки роли като носят криваци – обичайно атрибут само на мъжете. Когато влязат в нечий двор, те издигат криваците, а останалите ги заобикалят в кръг. Четири от лазарките изпълняват ритуални танци, докато другите пеят лазарски песни. Те са изключително разнообразни и се отличават по места, но като цяло традицията навсякъде е да има песни, които са специално наречени за всеки отделен член на семейството (мома, момък, дете и др.), както и за всяка обществена позиция (учител, духовник, бей и др.). Лазарски песни се пеят дори и на случайно срещнат по пътя пътник. Тях младите девойки разучават от тези, които са били лазарки предишните години.
В двора на всяка къща лазарките започват с песен, посветена на дома и домакинството, които също се различават според благосъстоянието и общественото положение на собствениците. Първо са пеели за стопанина на къщата, а след това за всички останали. Най-многобройни и разнообразни са песните за момата в дома. По съдържание те почти винаги са любовни. По тази причина има песни, посветени и на градината в къщата, която е била неразривно свързана с моминските вълнения на девойката, с нейните чувства и копнежи. На най-личната мома в цялото село се пее специална обредна песен, по време на която в танца се включват всички лазарки.
В края на деня лазарките се разделят като се уговарят къде да се съберат за обредите на Цветница.