Според православната традиция на този ден е въведена в храма, от своите родители, 3-годишната Мария - бъдещата Божия майка. Преданието гласи, че родителите й били изпълнили обещанието, което дали пред Бога, още преди тя да се роди. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Праведните родители се върнали с роднините си в Назарет. Мария останала да живее в храма, като приела върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Въвеждането на Мария в храма е паметно събитие за семейството на Божията майка и затова се почита от православната църква и като Ден на християнското семейство.
Този ден става символ на въвеждането на младия човек в храма, в лоното на църквата и вярата, и на християнското семейство, чийто първопример са Дева Мария и съпругът й - праведният Йосиф. Затова се счита, че на този ден цялото семейство трябва да влезе в храма и да отдаде почит на всички християнски добродетели.
С решение на Св. Синод на Българската православна църква, от 1929 година този празник се чества и като Ден на християнското семейство и на православната младеж. Според народните поверия, на този празник, българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото сухо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото дъждовно, реколтата богата.