Училището - мястото, където се създават навици, залагат се правилата на житейската игра, днес страда от най-големия си дефицит - спазване на правила. Това написа в своя Facebook профил
Диян Стаматов, директор на 119-о училище в София и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета.
Публикуваме останалата част от думите му без редакторска намеса:Точно две неща мога да откроя за годините на прехода у нас в системата на средното образование:- сериозната промяна в образователните правила с новия закон за средното образование от 2016-а;- двойното увеличение на всички средства за образователни политики и дейности от 2016-а до 2020-а.Всичко останало са кръпки, боксуване на едно място и търсене на причини за липса на напредък.Днес учениците са драстично различни, живеят в свободен, коренно променен свят от този в главите на управляващите.Но и днес да се учи е труд - ежедневен, упорит, тежък труд. Въпреки опитите да се наложи нова парадигма за това, че да се учи е забавно.Хайде да научим два езика със забавление, да напишем успешно есе с “чики-рики", да станем успешен програмист с “ала-бала".Е няма как да стане без ежедневни усилия.Днес имаме друга генерация родители - поколение на нашенската демокрация. За част от тях училището не е от онова значение, което бе за родителите им. Те си имат своята истина. Много от тях приемат образованието като услуга, в която само високата оценка е от значение.Училището - мястото, където се създават навици, залагат се правилата на житейската игра, днес страда от най-големия си дефицит - спазване на правила. Простичкото уважение към учителя, към силата на съветите му, остана назад в миналото.Днес е все по-трудно за учителите и все по-лесно за учениците в училищата ни. Резултатите от година на година са все по-стряскащи.Колко много министри се опитаха да управляват сложната образователна система. Сред тях само един учител. Но и такива, които имаха време да си повишат титлата, дори докато управляваха.В дигиталното време управленците се обединиха да раздадат безплатни учебници на големите ученици, на тези, които намират за миг всичко в технологията.И СТЕМ чака своя краен срок, за да започне изобщо.Все още има мъничко светлина в образователния тунел - и тя е в силния дух на учителя.Учителят, който въпреки всички препятствия, поставени пред него, се справя!Убеден съм, че само учител - министър може да изведе училищната каручка от тинята, в която боксува…Стига да му позволят…Тъжно за Българското образование днес!