Детето, което оживя в легендарната картина на Майстора: Сверяваше творбите си с хората от селото

През 1943 г., в малкото село Шишковци, осемгодишната Боянка Аракчиева се превръща в живото лице на една от най-разпознаваемите картини в българското изобразително изкуство - "Момичето с ябълките“ на Владимир Димитров - Майстора. Тя е само дете, когато застава пред художника, но остава завинаги запечатана в неговото творчество.

Боянка разказва за работата с Майстора със спомен, който оживява атмосферата на неговото студио и творчески подход: "Човек ли ще рисува, ябълка, грозде ли – трябваше да е огряно от слънчеви лъчи. Той заставаше с гръб към тях и поемаше образа. Разказвал ми е, че се събува бос, че най-добре го зарежда "тази росица". Той така говореше - умалително за всичко.“

Творческият метод на Майстора се отличава с дълбока връзка с природата и хората. Той изисква светлината да пада по определен начин, а моделите му да усещат природата около тях, за да могат истински да оживеят върху платното. Това, което прави неговата живопис толкова въздействаща, е вниманието към детайлите и към емоционалната връзка между художника и модела.

Боянка Аракчиева споделя пред bTV и един интересен момент от начина, по който Майстора оценява своите творби: "Той как си сверяваше картините с това дали са хубави или не – с хората от селото. На празник - Гергьовден, Великден, на всеки празник на селото, покрай дуварите, стените на къщите си слагаше всички картини, без да са в рамки, без нищо, и всеки минава и гледа. Аз съм си застанала пред моята картина и чух лично едни съседи: "Я, пък това е нашата Боянка“. Те веднага познават картината. Веднага познават кой е нарисуван и Майстора вика: "Ето това е, щом народът се познае, значи добре съм рисувал“.“

За Майстора признанието на хората е най-важният критерий за успех. Той вярва, че изкуството трябва да бъде разбираемо и близко до народа - само така може да има истинска стойност. И чрез "Момичето с ябълките“ той успява да създаде връзка между платното, модела и общността, оставяйки наследство, което и до днес радва и вдъхновява.

Боянка, която на 8 години става част от тази история, си спомня за своята роля с носталгия и уважение към художника. Тя е живият мост между Миналото и съвременното възприятие на изкуството - и чрез нейните спомени, светлината и росата, които Майстора така обичал, оживяват отново.