Българското сирене: "Трабант" на цената на "Опел"

Част от българските млечни продукти са с лошо или влошено качество, около това мнение се обединиха експерти от различни институции и неправителствени организации, които се събраха на пресконференция по повод качеството на млечните продукти у нас, организирана от Сдружение "За достъпна и качествена храна“, пише businessnovinite.bg. 

Това е и причината да е разработена наредба, която ще бъде предложена на държавните органи за въвеждане на БДС за млечните продукти и по-специално за сиренето.

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров трябва да има единен критерии за това кой продукт ще носи името "сирене". "Подкрепяме искането за наредба за сирене по БДС, където ясно да се казва- "всичко с водно съдължание над 62% не може да се нарече сирене." В момента няма правила и всеки производител прави каквото си иска. Някои наистина производители влагат 80% вода в сиренето и това бе доказано. Това безконтролно поведение доведе до влошаване на качеството и влошаване на износа", каза той. 

"Някои производители си позволяват да продават некачествена продукция, на висока цена. Така потребителите получават "Трабант" на цената на "Опел" и това не е редно, обяви Владислав Михайлов от Националната асоциацията на млекопреработвателите. 

По думите му основна причина за своеволията е, че от Българската агенция по безопасност на храните не осъществяват превенция. Агенцията обикновено се включва, когато има сигнал за нередност. Преди имаше превантивни мерки, експерти от БАБХ проверяваха прадукцията в производствата преди да излезе на пазара. Вече няма такова нещо, добави той. 

Михайлов обаче е категоричен, че повечето производители правят качествени продукти и твърденията, че голяма част от сирената са с прекомерно количество вода не е вярно. Прави се такова сирене, има нелоялни производители, но не са толкова много. 

Той отбеляза и факта, че отговорността на търговските вериги като последно звено също липсва. "Всички големи и средни вериги трябва да си разработят системи, с които да удостоверяват качеството на продуктите, които предлагат", смята той.

Галя Викьова, заместник-изпълнителен директор на БАБХ, отговори на обвиненията, като каза, че агенцията има постоянен контрол в обектите за производство и търговия и "не смята, че има млекопреработвателно предприятие, което да е оставено без контрол".

"Не носим отговорността за качеството на произвежданите продукти. За него гарант е производителят, той има система за самоконтрол и БАБХ упражнява контрол върху самоконтрола на бизнес операторите", подчерта тя.