Артистична България се сбогува със Славчо Пеев. За поклонението пред големия български актьор в Сатиричен театър "Алеко Константинов" в София пристигнаха десетки представители на киното и театъра, сред тях са директорът на Сатиричен театър "Алеко Константинов“, режисьорът Евгений Михайлов, Илиян Любомиров, Екаерина Евро, Люба Пашова, Хайгашод Агасян, футболният рефер Любен Ангелов, минситърът на културата
Кръстю Кръстев и други, предаде репортер на
"Фокус".
Славчо Пеев почина на 84-годишна възраст на 27 февруари 2024 г.
"Почитателите на театъра и киното завинаги ще помнят чувството, с което Славчо Пеев играеше, както и неговия интелект и пословичната духовитост", изрази съболезнования на семейството към близките и колегите на легендарния български актьор Славчо Пеев президентът
Румен Радев.
Носителят на "Златната топка"
Христо Стоичков също отдаде заслужена почит на актьора и свой приятел.
"За мен беше чест, привилегия и гордост, че те познавах! Ти беше истинско светило на Сатирата! Почивай в мир, бате Славчо!", написа Камата в профила си в социалните мрежи.
Светослав Пеев, по-известен в артистичните среди и на публиката като Славчо Пеев, е роден на 4 април 1939 година в София. През 1964 година завършва Актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Започва работа в Драматичен театър "Йордан Йовков", Толбухин, а от 1967 година работи в Сатиричен театър "Алеко Константинов", където е директор до 1989 година. Светослав Пеев е директор на Българската академия за култура в Рим, а от 1992 година е директор на Централния студентски дом на културата.
Актьорската кариера на Светослав Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма. През 2006 година започва режисьорската му кариера, която е свързана с театъра. Пеев поставя "Римска баня" от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са "Две сватби и едно прелюбодеяние" от Рей Куни и "Таблата“ от Димитрис Кехаидис.
Светослав Пеев участва в много филми, сред които "Невероятна история" (1964 г.), "Отклонение" (1967 г.), "Опасен полет" (1968 г.), "Автостоп" (1972 г.), "Баща ми бояджията" (1974 г.), "При никого" (1975 г.), "Войната на таралежите" (1978 г.), "Приятели за вечеря" (1981 г.), "Чичо кръстник" (1988 г.), "Мисия Лондон" (2010 г.) и други. 1984 г.