Българи с откритие на 83 хиляди години

На лов за динозаври тръгват отново палеонтолозите от Националния природонаучен музей при БАН. За поредна година те ще проучват находището край град Трън, където са открити останки от динозаври, живели по нашите земи.

Експедиция

Седмата поредна палеонтологична експедиция на НПМ-БАН в находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън вече е факт. Екипът с ръководител доц. Латинка Христова и тази година включва учени от НПМ-БАН и Геологическия институт - БАН, както и студенти доброволци. Работата започна с оценка на състоянието на находището и подготовката му за работа. Необичайно топлата зима и изключително горещото лято са оставили своя отпечатък върху седиментните скали и учените трябва да установят какви са последствията от това върху вкаменелостите, съдържащи се в тях.

Още с пристигането си доц. Латинка Христова се натъкна на дребен фрагмент от корубата на костенурка с възраст около 83 млн. години, което е сред най-често срещащите се вкаменелости на гръбначни животни в находището. Това, което отличава тази находка и я прави интересна за палеонтолозите, е, че я откриват в скален пласт, който до този момент е предоставил една-единствена вкаменелост от гръбначно животно – друг фрагмент от коруба на костенурка. Находката дава надежда на палеонтолозите, че дори пластовете, които към момента изглежда не съдържат останки от динозаври и други гръбначни, може да ги изненадат с неочаквани вкаменелости.

Наука

Находището край Трън преобръща представите за древните гиганти по нашите земи. До около 2009 година на практика не е известно, че в България има динозаври. Като студенти едно от първите неща, които обясниха в уроците по "Основи на геологията“, беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн, казват палеонтолозите. Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природонаучен музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги, предава "Стандарт".