Цената на жилищата продължава да расте, но с вече по-плавен темп поради очакванията за влизането в еврозоната се консумира вече 3 години. Тя е обаче е само един от факторите, които създават еуфоричен ефект, който ще продължи поне до края на 2026 г., ако няма макроикономически фактори, които да разстроят системата. Това каза за интервю за телевизия Bloomberg Явор Костов, управляващ партньор в Cushman&Wakefield Forton.

"Цените растат, защото има търсене, а то расте, защото има икономически фундамент – жилищата са достъпни и кредитният ресурс може лесно да се привлече.“

По думите на госта в момента има завишен инвестиционен интерес от частни чуждестранни инвеститори, но това е нормално вследствие на очакваното скорошно присъединяване на България към еврозоната.

"Ръстът (на цените) ще продължи да бъде плавен и вероятно ще има леко завишен инвестиционен интерес, което след влизането в еврозоната обичайно се случва и на други пазари, защото влизането в еврозоната е сертификат за качество. Тук няма валутен риск и има високи гаранции за пазара.“

Според него цените са високи спрямо десетилетие назад, но има натрупана много инфлация при суровините, а възнагражденията са със 75% по-високи отпреди 10 години.

"Жилищата не са станали по-малко достъпни, а обратното – по-достъпни. Очакванията за спукване на балон и драстично падане на цени са неоснователни. По-скоро в края на 2026 г. и началото на 2027 г. ще има по-голямо предлагане и пазарът ще достигне плато, което ще доведе до корекция при някои имоти, но след това ще продължи да расте.“

Той каза, че София остава по-достъпен град спрямо други европйски столици. Той сравни столицата с Варшава, където цената е 4400 евро на квадрат спрямо 2000 за София. Въпреки това броят сделките с нови имоти са 3100 в столицата на Полша при 4500 за София, а Варшава е с 30% по-голяма от София.

При класовете имоти – търсенето на бизнес площи е активно, но пазарът е предпазлив, заяви събеседникът. Причината – ползвателите на офис площи са зависими от икономическата ситауция на Запад. Въпреки това заетостта на офис и индустриалните сгради се увеличава – от 17% свободни площи през 2023 г. до 14,5% сега.

Докато при жилищата – от 100 000 сделки една трета от тях е ново строителство, а останалите са от вторична препродажба. Въпреки това новото строителство е по-скъпо и формира 40% от общата стойност на пазара.

"По-младите предпочитат да са по-близо до града, тези с малки деца предпочитат да са близко до детски градини и училища, а някои квартали с развитието на метромрежата стават изведнъж много привлекателни за купувачите.“