Бизнесът иска нова минимална заплата

От бюджет в средата на годината, който общо взето запазва съществуващите рамки, които бяха установени с удължителния бюджет, към него нямаме особено големи очаквания. Това заяви пред БНР Мария Минчева - зам.-председател на БСК. Според нея ще бъдат интересни дебатите за бюджета за следващата година.

"В момента ние не виждаме никаква промяна в политиките. Едно механично свеждане на едно число до 3%, което за нас е важно поне като политически сигнал, че България се стреми да покрие критериите за еврозоната - това трябва да се случва по устойчив начин, за да не се стига до рискови ситуации и рязко увеличение на дефицита и дълга, който се предвижда да нараства в следващите 2 години", коментира тя.

Минчева изрази очакване в бюджет 2024 г. да има предложения за реформи и за осигуряване на устойчивост на публичните финанси, както и среда, в която инвестициите да се увеличават. 

Според нея идеята минималната работна заплата да достигне до половината от средната е концептуално сбъркано решение. БСК предлага да се инициират изменения на този член на Кодекса на труда. 

Относно намерението на властта - въвеждане на разплащане с лев и евро едновременно, Минчева изказа мнение, че това е предизвикателство, когато бизнесът не е подготвен. Поне 6 месеца са необходими за практическа подготовка за подобен тип промени, подчерта тя и добави, че очакват такива намерения на финансовия министър да бъдат оповестявани след комуникация с бизнеса, а това не е направено.

"Това ще изисква промяна в касовите апарати, в счетоводните системи. Всичко това отнема време. А и не знаем каква е целта на това предложение", каза тя.

Според нея проектобюджетът е най-рестриктивен към ресторантьорите.

"Няколко са промените в преходните и заключителни разпоредби, които са интересни. Голяма част от тях са свързани с ресторантьорския бранш, което буди въпроси - защо само към него", попита Минчева.

Тя коментира идеите на финансовия министър, свързани с ресторантьорството. Минчева изрази притеснение за плащането по банков път, защото няма достатъчно банкомати в цялата страна. Според нея това ще създаде затруднения за хората с най-ниски доходи и ще се отрази на сезонната заетост.

"Преди да се въвеждат подобни мерки, би трябвало да се обезпечи възможността хората да разполагат с парите си в реално измерение", категоричен е експертът.

Когато се намали ставката на 9% ДДС за ресторантите, те поеха ангажимент да увеличат размерите на минималния осигурителен доход, който изплащат, припомни зам.-председателят на БСК. И обясни: "Сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" е в топ 3 на секторите с най-висок ръст на общите разходи за труд. Загубата от намалената ставка ДДС е около 500 млн. лв. В същото време крайните потребителски цени в групата "Хотели и ресторанти" за 2022 г., регистрирани при нас, са 51% от средното за ЕС. Задаваме си въпроса дали повишените постъпления от осигурителни вноски и данъци в следствие на тези увеличения във възнагражденията компенсират пропуснатите ползи от приходи от ДДС в бюджета. Според нас намалената ставка е довела до изсветляване в сектора". 

Сега се запазва това, което е поето като ангажимент от страна на държавата, което за нас е коректно, добави тя.