От началото на 2025 г. Министерството на образованието и науката (МОН) предприе поредица от спорни законодателни поправки, които формално касаят българското образование, но в действителност представляват промени "на парче“, а не реална, системна реформа. Както писахме в нашето становище (23 юни 2025 г.), в предлаганите промени има редица притеснителни моменти – въвеждането на задължителен предмет "Добродетели и религии“, ранното профилиране чрез прием в математически и природоматематически гимназии още след 4. клас, оценките за поведение, забраната за използване на телефони в училище и т.н. Това пишат в своя позиция от Асоциация "Родители". 

Ето какви са исканията и предложенията им:

Като организация, която повече от 20 години сме съсредоточили експертизата и усилията си върху образованието и доброто взаимодействие между училището, детската градина, яслата и родителите, в началото на новата учебна година Асоциация Родители настояваме за истинска, комплексна реформа на българското образование и предлагаме нашата визия как да бъде постигната модерна, приобщаваща и ефективна образователна система.

1. Учебен процес

Убедени сме, че е крайно време в българското образование да бъдат интегрирани ключови за 21. век знания и умения. Учебният процес трябва да бъде радикално преобразен, за да отговори на днешните потребности на учениците и изискванията на съвремието. А това значи – ревизиране на учебното съдържание и използваните методи. Във фокуса на учебния процес трябва да бъдат поставени развитието на функционална грамотност, критично мислене, практически умения и социално-емоционални компетенции. Образованието трябва да формира у децата здравна култура, дигитално-медийна грамотност, гражданско съзнание.

Необходимо е още системно въвеждане на механизми за подкрепа на учениците и учителите, както и за устойчиво разпространение на добри педагогически практики.

2. Социално-емоционално учене (СЕУ) и психично здраве

В Асоциация Родители вярваме, че качественото образование е невъзможно без грижа за социално-емоционалното развитие на децата. СЕУ трябва да бъде интегрална част от учебния процес, а не спорадични периферни инициативи. Това означава: развитие на умения за сътрудничество, емпатия, саморегулация и разрешаване на конфликти; системна подкрепа чрез училищни психолози, ресурсни учители и социални работници; програми за превенция на стреса, тревожността и насилието в училище.

3. Развитие на дигитално-медийна грамотност

Училището трябва да е безопасна и здравословна среда, но само забраните на телефоните не гарантира това за децата…

В свят, доминиран от технологиите и информацията, дигитално-медийната грамотност е основно умение за 21. век. Училището трябва да дава на учениците знания как да използват безопасно и отговорно дигиталните платформи, как да разпознават фалшивите новини и манипулативното съдържание, как да създават и споделят съдържание по етичен и критичен начин.

4. Грижа за учителите

Образованието е толкова силно, колкото са силни учителите му... За да имаме добра образователна система, се нуждаем от ново поколение учители – добре подготвени, ентусиазирани и ценени. Това изисква целеви програми за привличане на млади специалисти, ясни механизми за професионално развитие, стажове и наставничество, кампании за утвърждаване на учителската професия като престижна и социално значима.

Настоящите учители също се нуждаят от подкрепа и продължаваща квалификация, от по-малко административни тежести и повече време за работа с децата.

5. Родителите са важна част от училището

Учениците имат най-голям шанс за успех, когато училище и семейство работят заедно. Родителите не са "странични наблюдатели“, а активни партньори. Затова е важно да бъдат създадени механизми за редовен и прозрачен диалог между учители и родители и за насърчаване на родителското участие в училищните политики и общностни инициативи.