Антиваксърите в България са предимно жени
"Антиваксърите" в България е предимно жена на възраст между 25 и 39 години и живее в града (почти няма значение среден, голям или столицата). Домакинството ѝ е от 4 души с 2 деца под 15 години и не учила след завършване на гимназия. Има по-скоро отрицателна оценка за ЕС и определено смята, че имиджът на съюза е лош и се е влошил спрямо миналата година. Такъв профил очертават социолози от проучване Евробарометър, проведено за Европейския парламент в края на август. Такова проучване, публикувано през юни, показа, че 23% от българите над 15 години изобщо не планират да се ваксинират.
Социологическото проучване, направено преди няколко седмици за Европейския парламент, очерта по-конкретен профил на "антиваксърите". Зад този етикет са поставяни далеч не само фанатични противници на ваксинирането и разпространители на най-невероятни конспиративни теории.
Това са и хора, които искат повече и по-достъпна информация и отговори за съмненията си, или просто притеснени за децата си на възраст, в която в други държави вече ги ваксинират. Значителна част от българите казват в данните на Евробарометър, че властите трябва да са по-прозрачни в обясненията и действията си, когато става дума за ваксинирането. Напълно съгласни, че има недостатъчна прозрачност, са 28%, а други 38% са по-скоро склонни да се съгласят. Това прави общо две трети от анкетираните.
Всеки пети (20%) тотално не приема твърдението, че при ваксините срещу COVID-19 ползите са повече от рисковете, както твърдят създатели, производители, регулатори и здравни власти. Още толкова (21%) отговарят, че са по-скоро склонни да не се съгласят с това твърдение. Други 8% са казали "Не знам".
Така почти половината анкетирани се оказват в групата на скептиците. Само в Литва и Словакия (по 21%) и Словения (20%) тази група срещу ваксините за опасни е толкова голяма. Но разликата спрямо България е, че преди десетина дни напълно ваксинирабяха 65.5% от литовците (71% са с поне една доза), 50% от словаците и над 51% от словенците.
Жените в България се оказват малко по-големи "антиваксъри" - 21% (срещу 19% при мъжете) тотално отхвърлят ваксинирането, а 22% (срещу 20% при мъжете) са склонни да отхвърлят ваксините. Всяка десета анкетирана българка казва "Не знам", с което се получават 53% съмняващи се и напълно невярващи.
Тази група е от млади хора, защото с напредването на възрастта отричането на ваксините намалява до 13% при българите над 55 години. Но и при възрастните общо една трета се съмняват във ваксините (като с добавят 18% по-скоро склонни да мислят така). Във възрастовата група 15 - 39 години мнозинството (по 51%) не са убедени в ползите от ваксинирането, като българите на 25 - 39 години са водещи с 28% при тотално несъласните, че потенциалните вреди са по-малко от ползите.
Антиваксърството е най-силно в големите градове - там общо 41% се съмняват или тотално не вярват (20%) във ваксините. В селските райони този дял достига 48%, но заради доминирането на склонните да се съмняват (31), докато категорично невярващите в ефективността на ваксините са 17%. Най-скептични са домакинствата с 2 деца под 15 години (общо 45%, от които 27% са категорично невярващите във ваксинирането.