Ако работник се пенсионира по чл. 68а, работодателят дължи обезщетение до месец след прекратяването на договора, после плаща с лихва

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предпоставка за упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ е работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. по чл. 68а КСО. Това обясняват експертите от МТСП, цитирани от "Фокус".

За да се приложи разпоредбата няма значение обстоятелството, дали правото на пенсия е упражнено или не, и кога. За упражняване на правото на прекратяване на трудовия договор от работника или служителя не е необходимо одобрението/съгласието на работодателя, както и представяне на документ, доказващ придобиване на правото на пенсия.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване без предизвестие трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора. След като работодателят получи волеизявлението, той не може да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като субективното право на работника или служителя по чл. 327 от КТ вече е упражнено. Това право е произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Работодателят не може да преценява дали основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание.

При неоснователно прекратяване с едностранно изявление от страна на работника или служителя работодателят може да иска само обезщетение. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС /решения № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на III ГО, № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I ГО, № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на IV ГО на ВКС, № 18 от 19.01.2007 г. по гр. д. № 668/2004 г. на III ГО и др. /. Предвид гореизложеното, работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 128а, ал. 3 КТ).

Обръщаме внимание, че ако трудовият договор бъде прекратен, служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, независимо на какво правно основание от КТ е прекратен договорът. Достатъчно условие за изплащане на обезщетението е служителят да отговаря на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, независимо дали правото е упражнено или не, т.е. без значение е обстоятелството, дали пенсията е отпусната или не.

Работодателят дължи изплащането на обезщетението не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичането на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва (чл. 228, ал. 3 КТ). По повод установяване наличието на предпоставката за изплащане на обезщетението, работодателят може да поиска от служителя да му предостави съответен документ/и, ако наличната при него информация за продължителността на осигурителния стаж е недостатъчна за извършване на преценка.