Средният годишен разход за един наборен военнослужещ в Европа варира значително – от около 2000-2500 евро в Турция до близо 15 000 евро в Швеция, като средната стойност е между 3000 и 3500 евро. Ако България реши да възстанови наборната служба в класическия ѝ 6-месечен вид и всяка година привлича около 15 000 младежи, разходите само за тяхната издръжка (храна, облекло, логистика, здравеопазване и заплащане) ще са около 90 милиона лв. годишно. Към това трябва да се прибавят поне още 100 милиона лв. за инфраструктура, транспорт и допълнителен персонал.

Общата цена на системата ще достигне приблизително 200 милиона лв. годишно, или около 6% от военния бюджет на страната. Това са приблизителни оценки, които може да нараснат, особено ако се включат косвените разходи – например загубения икономически принос от младежите, които вместо да работят или учат, преминават през военна служба.

Въпреки високата цена, въвеждането на наборна служба ще позволи за 10 години да се обучат около 150 000 души, което значително ще увеличи мобилизационния резерв на страната – нещо, което експертите смятат за наложително, изчислява Manager.bg.

Като алтернатива на задължителната казарма България може да разгледа варианти като доброволна краткосрочна служба с икономически стимули (по шведски модел), гражданска служба с елементи на военна подготовка (например в гражданска защита, пожарна или спешна помощ), или интензивни краткосрочни курсове за доброволци веднъж годишно. Военната подготовка в училищата също може да допринесе за изграждане на базови умения.

Връщането на казармата би било сериозно политическо, икономическо и социално решение, което изисква внимателен анализ и широк обществен консенсус. Опитът на северните страни показва, че модерни, гъвкави модели могат да бъдат ефективни, но въпросът е дали подобен подход би сработил и в България.