90% от новите апартаменти са се разпродавали "на зелено", още преди проектът да е получил разрешение за ползване

Имотният пазар в България отдавна се движи по европейски стандарти – цените често се формират в евро, а левът е стабилно свързан с общата европейска валута. Според експертите присъединяването на страната към еврозоната от 2026 г. няма да доведе до съществени промени в пазара, въпреки че се очаква България да стане по-привлекателна за чуждестранни инвестиции заради повишеното възприятие за стабилност. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Николай Георгиев, директор "Оценки и пазарни анализи“ в Colliers.

Имотният пазар в различните сегменти се движи с различна скорост. Офисният сегмент се развива добре, макар и с леко забавяне, ритейл пазарът отбелязва висока активност, а жилищният пазар е изключително динамичен.

"Жилищният пазар продължава да бъде движен основно от търсенето за лично ползване, а в по-малка степен за инвестиция. Повечето качествени проекти се усвояват още преди да са получили разрешение за ползване – обикновено над 90% се продават на зелено“, обяснява Георгиев.

На пазара на бизнес имоти се наблюдава ясен тренд: българският капитал остава доминантен, докато интересът на чуждестранните инвеститори леко намалява. Влизането на страната в еврозоната се очаква да балансира този процес и да привлече повече чужди инвестиции.

Инвестиционният интерес към офис площите продължава да расте – през първото полугодие на 2025 г. от общо 167 млн. евро инвестиционен обем 70% са насочени към офиси. София остава лидер по обем на инвестициите и интерес към офисни площи, следвана от Пловдив, Варна и Бургас. Пазарът в столицата е многократно по-голям – в София има около 2,5 млн. кв.м офисна площ А и Б клас за отдаване под наем, докато в Пловдив тя е около 250 000 кв.м.

Офисният сегмент изглежда балансиран, с умерен процент незаети площи и нови проекти в строеж, които ще добавят около 270 000 кв.м. По отношение на ритейл сектора, потенциал за прегряване има при търговските паркове. Те се развиват бурно в последните 4–5 години, като в някои по-малки локации вече съществуват по 2–3 проекта, което поставя въпрос за тяхната дългосрочна устойчивост.