Преди девет дни Европейският център за климатични промени Коперник и Световната метеорологична организация публикуваха годишния доклад за състоянието на климата в Европа - документ, написан от около 100 учени. Числата вътре нареждат Европа като най-бързо затоплящия се континент на планетата, а България е сред държавите, които вече плащат с човешки животи и милиарди евро, предава репортер на Plovdiv24.bg.
В страната ни 2025 беше третата най-топла година, със средна температура с 1,2°C над нормата. Лятото беше най-сухото от 1930 г. насам. През октомври валежите паднаха със 172% над нормалното, точно обратното на лятото, когато юнските валежи бяха с 74% под нормата. Тази екстремна редуваемост вече има цена.
Третата най-топла година и най-смъртоносното лято в Европа
Според Националния институт по метеорология и хидрология средната годишна температура в България за 2025 г. е била 1,2°C над климатичните норми. Това подрежда годината до 2019 г. по топлинен рекорд, но с 0,8°C по-ниско от абсолютната рекордна 2024 г.
Реалната цена на тази температура обаче не се измерва в градуси, а в смъртни случаи. Според епидемиологично проучване, проведено в 854 големи европейски градове, 866 души са загинали в България през лятото 2025 г. от причини, свързани с жегата. От тях 552 случая експертите атрибутират директно на климатичните промени, причинени от парниковите газове, останалите 314 идват от естествени температурни колебания.
В цялата Европа жегата отне живота на 24 400 души през лятото, две трети от тези смъртни случаи учените свързват директно с антропогенното затопляне. Италия е на първо място с над 6 700 жертви, следвана от Испания, Германия и Франция. България е осма в този невидим списък, преди Хърватия и Швейцария.
Когато водата изчезва, а после идва лавинообразно
Най-опасната климатична тенденция за България не е температурата сама по себе си, а промяната в начина, по който водата стига до земята. По данни на НИМХ, през юни 2025 валежите бяха със 74% под нормата, през юли, с 68%, през септември, с 67%. След това следва октомври с 172% над нормата.
"Все по-често дълги сухи периоди се редуват с кратки, но изключително интензивни изливания", обяснява климатологът Симеон Матев. "В рамките на един месец падат количества дъжд, равняващи се на няколко месечни норми, след което следват 3-4 месеца на засушаване. Тази неблагоприятна комбинация е особено пагубна за земеделието и води до повишен риск от наводнения, свлачища и други природни бедствия."
Тази аномалния имаше се прояви на 4 октомври 2025 г. във вилно селище "Елените", когато поройни валежи отнеха четири живота. Инфраструктурата по Южното Черноморие не успя да поеме количеството вода, което падна за часове. Месеци преди това същия регион се бореше с обратния проблем - критично безводие.
Безводието в цифри: Над 260 000 души на режим
В пика на сушата през 2025 г. над 260 000 души в България бяха на воден режим. Към 20 януари броят на засегнатите от безводие беше 115 700 души (2,57% от населението), през летните месеци цифрата нарасна над двойно. През септември 2024 г. дори бе достигнат пик от 6,8% от населението, над 300 000 души без редовно водоснабдяване.
Странджа и Югоизточна България остават най-уязвимите региони за летни водни кризи. Пресъхването на ключови водоизточници не е изолиран инцидент, а системна тенденция, която инфраструктурата засега не успява да компенсира.
Селскостопанска катастрофа още преди лятото
Понякога климатичното въздействие се проявява не в сезона, който очакваме. Между 6 и 14 април 2025 г. поредица от слани засегна територия от над 84 000 кв. км в България. Резултатът беше опустошителен: 80-90% унищожена реколта при кайсии, череши и сливи. За индустрия, която вече работи на ръба на икономическата рентабилност, това е удар, от който се възстановяват години.
В целия Европейски съюз България зае незавидното първо място по засегната площ от пожари за 2024-2025 г., комбинация от сухите летни условия, занемарената горска инфраструктура и човешко нехайство.
Един милиард евро и това е началото
Експерти оценяват общите щети от климатичните бедствия в България през 2025 г. на около 1% от брутния вътрешен продукт - приблизително 1 милиард евро. Това включва селскостопански загуби, инфраструктурни щети, разходи за пожарогасене и възстановяване, медицински разходи и косвен икономически ефект.
Прогнозите за бъдещето са по-сериозни. Според дългосрочни анализи, ако не се вземат адаптивни мерки, климатичните аномалии могат да костват 3-5% от икономиката годишно до 2030 г.
Европа се затопля два пъти по-бързо от света
Българската ситуация не е изолирана. Според European State of the Climate 2025, публикуван от Коперник, Европа се е затоплила два пъти по-бързо от глобалната средна стойност през последните 30 години, което я прави най-бързо затоплящия се континент на Земята. През 2025 г. поне 95% от територията на Европа изпита температури над средните за периода.
Други европейски рекорди от 2025 г. включват 1 034 550 хектара изгорели гори - най-голямата площ в Европа; 86% от моретата около континента засегнати от морски топлинни вълни; четвърта поредна година с рекордно високи температури на повърхността на моретата; 21-дневна топлинна вълна в субарктическа Скандинавия с температури над 30°C дори в Арктическия кръг; 70% от европейските реки с под средни потоци; 53% от Европа е в условия на суша през май.
Накъде се движим и какво значи това за България
2023, 2024 и 2025 г. формират рекордно топло трио в българската метеорология. Това не е съвпадение, това е началото на нова климатична нормалност. Затоплените морета продължават да отделят топлина в атмосферата, което гарантира, че следващите години ще бъдат поне толкова екстремни, колкото настоящите.
Според климатолозите, 2026 г. вероятно ще донесе подобни предизвикателства: редуващи се сухи и наводнителни периоди, интензивни топлинни вълни през лятото, натиск върху водоснабдяването в Югоизточна България и Странджа, повишен риск от пожари след сухите периоди.
Въпросът не е дали тези въздействия ще се проявят, а до каква степен и дали страната ще е по-добре подготвена от през 2025 г. Европейските статистики казват ясно: цената на бездействието вече се измерва в човешки животи и в милиарди евро.
Числата на 2025 за България накратко:
+1,2°C над нормалната температура - третата най-топла година. 866 жертви от жегата, от които 552 атрибутирани на климатичните промени. Около 1 милиард евро щети - 1% от БВП. Над 260 000 души на воден режим в пика на сушата. 80-90% унищожена реколта от априлските слани. Първо място в ЕС по засегната площ от пожари за 2024-2025 г. Разлика от -74% до +172% във валежите между юни и октомври. Четири жертви от наводненията в "Елените".