5 жени на ден търсят помощ от насилие, 28 са загубили живота си за една година

755 жертви на домашно насилие са потърсили помощ през миналата 2018 година. Статистиката за тази година не е по-различна. Услугата се ползва от пострадалите от домашно насилие не само в София, но и от цялата страната, заявиха от фондация "Анимус“ за "Монитор“.

През 2018-а 28 жени са загубили живота си , много вероятно бройката да е много по-голяма, има и такива, които не са идентифицирани като жертви на домашно насилие, заявиха от фондацията.

Кризисните центрове за жертви на насилие са пълни.Функционират само 13 - за жени и техните деца. Те са неравномерно разпределени в страната.

В столицата действа само един с много малък капацитет - едва 8 места за двумилионен град. Има такива в Пловдив, Перник, Стара Загора, Бургас, Варна, Силистра и два в Русе. Кризисен център има още в Гоце Делчев и Димитровград. На практика местоположението им е там, където има неправителствена организация, която се ангажира с проблема. В цяла Северозападна България няма кризисен център. В много населени места, особено по-малките, жертвите на домашно насилие няма към кого да се обърнат.

От фондация "Анимус“ заявиха, че в кризисните центрове няма свободни места. Всички работят на свръх капацитета си. В много случаи се търси близка, подкрепяща и безопасна среда за жертвите на домашно насилие, ако това е възможно.

Горещият телефон също разполага с тази информация. Това се налага поради огромния риск за живота и здравето на жените и техните деца.

През 2018 г. кризисният център на София е предоставил психологическа помощ и настаняване на общо 92 жени и техните деца Към днешна дата броят на ползвалите услугите е 60, което означава, че има ръст на пострадалите.

Проблемът се неглижира и обезценява систематично. А той засяга цялото общество, защото насилието и агресията, макар и скрити зад стените на дома, винаги се предават по-нататък. Било в отношенията с други хора, било в следващите поколения.

В кризисните центрове пострадалите могат да се настаняват денонощно, по спешност след инцидент на насилие и да получат кризисна, социална и психологическа помощ. Предстоят е до 6 месеца.

В момента няма ясни критерии дали усилията на държавата за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие са достатъчни и адекватни. Направените промени в Наказателния кодекс, свързани с домашното насилие, са на парче. Самото то не се криминализира във всичките му форми, а представлява утежняващо вината обстоятелство при други престъпления като убийство, телесна повреда, принуда, лишаване от свобода и т.н. Освен това за да се вземе под внимание, трябва да бъде доказано, че е системно упражнявано или поне 3 акта на домашно насилие.

В случай на психически или физически тормоз всеки може да се свърже с 24-часовата Националната гореща телефонна линия за подкрепа. Сигнали могат да подават и близки на пострадали, представители на НПО, на институции в лицето на полиция, посолства.

Превенцията на домашното насилие е много широка област и се отнася до възпитаването на ценности и умения за общуване, в които се зачита другият и толерантността е сила.

Къде да потърсим помощ? 0800 186 76 е безплатният телефон за сигнали за домашно насилие. Услугата е 24-часова и е финансирана от Столична община. Фондация "Асоциация Анимус“ приема обажданията. Телефонната линия осигурява достъп до помощ за пострадали от домашно насилие и трафик на хора, като насочва пострадалите към социални услуги в цялата страна. Услугата е насочена към жени, мъже и деца и техните близки, които са станали жертва на насилие и експлоатация. Консултантите на телефонната линия могат да предоставят информация, свързанa с превенция на трафика на хора и процедури за достъп до услуги Именно заради условията на анонимност и конфиденциалност, които предоставя услугата, много хора се решават да потърсят помощ първо на този телефон. Kонсултантите са доброволци. Те са най-голямото богатство на услугата.

От началото до настоящия момент са проведени 30 кампании за набиране и обучение на доброволци, а над 390 човека са ги преминали Домашното насилие все още се приема като личен проблем, а не като обществен, какъвто е. Колкото повече говорим за домашното насилие, толкова по-чувствително става обществото ни, толкова по-ангажирано. Хората престават да бъдат безразлични към крясъците у съседите и са по-склонни да се намесят. Както видяхме през последната година, от намесата или ненамесата на околните може да зависи нечий живот. Много е важно как общуваме помежду си, как решаваме конфликтите си не само в семейството, а и във всички други области. Децата от ранна възраст, в детската градина и в училище трябва да усвояват култура на общуване без агресия, доминантност и налагане на своето на всяка цена.