38 години от аварията в Чернобил, в България хората манифестират под радиационния дъжд

Днес се навършват 38 години от най-тежката авария в атомна електроцентрала в историята на човечеството.

На 26 април 1986 г. при планирано спиране на Четвърти блок от АЕЦ "Чернобил", на територията на тогавашната Украинска съветска социалистическа република, избухва взрив в реактор тип РБМК-1000.

На радиоактивно замърсяване са подложени над 200 000 кв. км от територията на тогавашния Съветски съюз, най-вече в сегашна Украйна, но и в Русия и Беларус.

Общо над 600 000 души участват в ликвидирането на последиците от най-тежката катастрофа в историята на атомната енергетика. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди.

От 30-километровата зона в радиус от АЕЦ "Чернобил" са евакуирани около 115 000 души.

По-късно Михаил Горбачов казва, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка рухна през 1991 г.

Според доклад на "Грийнпийс", разпространен преди годишнината, като се позовава на беларуско изследване, смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000.

България се нарежда на осмо място по степен на замърсяване сред страните от засегнатия регион. Заради информационното затъмнение, спуснато от Политбюро през 1986 г., нашата страна заема първо място по ефективна доза облъчване на населението в Европа. За хората от високите етажи на властта са взети специални мерки срещу радиоактивните замърсявания, но обикновеният българин не е получил предупреждение. Дори напротив.

На манифеста по случай първи май под капките на радиационния дъжд тържествува трудеща се София. А децата, вместо да бъдат прибрани вкъщи, спокойно се разхождат по улиците.

В телевизионно интервю бившият шеф на Националната следствена служба Ангел Александров споделя, че в първите дни на месец май в планинските и полските райони най-малките, които пият единствено мляко, за двайсет дни са погълнали количества радиация, надвишаващи нормата за радиоактивна защита тринайсет пъти. Той твърди още, че на четвърти май, когато докладват на Тодор Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим.“