Денят е петък. Провежда се пленум на ЦК на БКП. По улиците на София всичко изглежда спокойно — нищо не подсказва, че това ще бъде денят, който ще промени България. Само часове по-рано, на запад, хиляди германци започват да разрушават Берлинската стена – символа на разделението между Изтока и Запада.
"Коментирахме, че щом подобни събития се случват в Германия, същото ще стане и у нас“, спомня си Димитър Луджев, който тогава работи в Института по история към БАН и участва в Клуба за гласност и преустройство – една от първите неформални организации, осмелили се публично да критикуват режима.
По същото време Димитър Иванов ръководи шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, занимаващ се с корупцията и моралното разложение в администрацията и партийната номенклатура.
"След 9 ноември 1989 г. всичко се промени изведнъж. ‘Атаката’ срещу Берлинската стена се случи внезапно. Службите за сигурност от страните в социалистическия лагер работеха в тясно сътрудничество, на основата на договори с КГБ“, разказва Иванов пред NOVA.
Той допълва, че в България две основни теми събуждат общественото недоволство — липсата на индивидуални права и свободи, като правото на пътуване и публична критика на властта, както и проблемите, свързани с опазването на околната среда.
"Недоволството отдолу се съчета с подкрепа отгоре. За първи път в Народното събрание имаше двама души, които гласуваха против. Това бяха Светлин Русев и Нешка Робева“, припомня Иванов.
Според Димитър Луджев, гражданските организации, създадени през 1988 г., имат ключова роля в настъпилите събития.
"Тези движения имаха силата и достойнството публично да критикуват режима на Живков и да защитават идеите за свобода и граждански права. По онова време това беше изключително важно“, споделя той.
Днес, 36 години по-късно, 10 ноември 1989 г. остава една от най-значимите дати в новата история на България — денят, в който започва мъчителният, но необратим път към демокрацията и свободата.