13 дни буквално изчезват от календара на България преди 110 години

На пръв поглед звучи като шега за 1 април, но в българската история действително съществува "изчезнал ден“. През 1916 година страната извършва една от най-значимите си административни и културни реформи - преминаването от Юлианския към Григорианския календар.

В резултат на това след 31 март 1916 г. не настъпва 1 април, а директно 14 април. Така 13 дни буквално "изчезват“ от календара на България, създавайки уникално историческо явление.

До началото на двадесети век България използва Юлианския календар, въведен още в Древен Рим при Юлий Цезар, който с течение на вековете започва да изостава спрямо астрономическото време. Разликата между календарната и астрономическата година постепенно нараства и до началото на XX век достига 13 дни. Григорианският календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 година, предлага решение на този проблем, като коригира високосните години и позволява по-точно изчисление на времето.

Западна Европа приема новия календар сравнително бързо, докато православните и източноевропейските страни, включително България, запазват стария стил за дълъг период.

Решението за преминаване към Григорианския календар в България има не само научно или културно измерение, но и политическо. По време на Първата световна война България е съюзник на Германия и Австро-Унгария като част от Централните сили, а координацията на военни и административни дейности изисква синхронизация на календарите.

След оживени дебати в 17-ото Народно събрание е приет законът "За въвеждане на Григорианския календар“, който е обнародван на 21 март 1916 г. и влезе в сила малко след това. С указ на цар Фердинанд I е постановено, че след 31 март 1916 г. следва 14 април, а всички дати между тях просто "изчезват“.

Въпреки официалното приемане на Григорианския календар, Българската православна църква продължава да следва Юлианския календар още десетилетия, което създава разлика между гражданските и църковните празници. Едва през 1968 година се въвежда т.нар. "поправен Юлиански календар“, който синхронизира фиксираните празници с Григорианския календар, като запазва Юлианската система за изчисляване на подвижните празници като Великден.

Тази календарна реформа има дългосрочни последици за страната, улеснявайки международните отношения, координацията в икономиката и държавното управление и модернизирайки администрацията.