10 пъти по-висока екотакса за автомобили в България, отколкото в Нидерландия!

В България думата "екология“ все по-често започва да звучи като синоним на "скрит данък“. Докато Европа се опитва да направи прехода към чиста енергия поносим за гражданите си, у нас под паравана на "зелените политики“ се разиграва мащабна схема за източване на джобовете ни. Резултатът? Плащаме за рециклиране суми, които биха се сторили абсурдни дори на най-богатите австрийци или нидерландци.

Данните, изнесени от Владимир Димитров от Българската стопанска камара в предаването "(О)позиция“, звучат като лоша шега. Как е възможно таксата за рециклиране на един обикновен хладилник в Австрия да е 51 евроцента, а в България - 18 евро? Това не е просто разлика, това е пропаст от 3500%.

Същата икономическа нелогичност виждаме и при автомобилите - в Нидерландия плащат 20 евро, у нас  - 200. При соларните панели ситуацията е още по-драстична: 460 евро на тон в България срещу скромните 65 евро в Нидерландия. Излиза, че да си екологичен в най-бедната страна в ЕС е най-скъпото удоволствие.

Въпросът не е само колко плащаме, а къде отиват парите ни. Схемата изглежда класическа - държавата приема наредба, която вдига таксите със 700-900%, бизнесът протестира, но гласът му остава в пустиня.

Парадоксът е пълен - в страната има над 600 фирми, които могат да обработват електронни отпадъци, но лицензираните организации по оползотворяване са едва четири. Тези четири дружества са "тясното гърло“, през което минават огромните потоци от продуктови такси. В публичното пространство вече открито се говори за картел, покровителстван от политически фигури и сенчести бизнес интереси.

Най-тревожното в случая е поведението на регулаторите. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) "анализира“ пазара вече 10 месеца. Резултат - нулев. Докато КЗК се кани тепърва да събира данни и да прави сравнения с чужбина, българският потребител плаща по-скъпи печки, перални и телефони.