Българите изповядват културата на стабилност. Тя ще трябва да бъде имплантирана в главите на 500 милиона европейци. Стабилност и устойчивост са двете думи. Харчим толкова, колкото можем да си позволим, което е важно, за да стоим здраво на земята, да имаме доверие и да можем да растем.

Това каза от парламентарната трибуна новоизбраният президент Росен Плевнелиев, който взе участие в публичния дебат на тема "Две години след Лисабон - Европа накъде?". Специални гости на дебата са Елмар Брок, член на Европейския парламент, и Жан-Доминик Джулиани, президент на фондация "Робер Шуман".

Ние решаваме с какъв растеж ще се ускори Европа след 2 години. Затова са необходими отговорни действия на всички заедно.

България направи своите тежки и нелицеприятни реформи. След фалита на българската банкова система през 1996 г., България си написа домашното. Нашата банкова система е символ на независимост, каза още Плевнелиев.

Европа се намира в тежки времена вече четвърта година, тези времена изискват отговорни, адекватни и нелеки решения. Проблемите са ясно дефинирани. В Европа спокойно можем да кажем, че в последните години правилата не се спазват. Когато правилата не се спазват, няма инвеститорско доверие. Решението е много елементарно - желязна дисциплина и спазване на правилата.

По думите на Плевнелиев - втората сериозна тема в Европа беше, че включително и в години на сериозен икономически растеж, европейските държави растяха с по 4 - 6% на година, България растеше с по 6% на година. "Тук е голямата разлика. Почти всички европейски държави в годините на растеж се увлякоха по харченето. Произведоха се планини от дълг, колосални суми, които дори и в добри времена за икономиката не се намалиха, не се изградиха буфери, с които да може в тежки времена да се покрият тези колосални задължения. С едно малко изключение - една малка България точно във времената на икономически растеж успя да изгради буфер. Може да бъде давана за пример на всички наши европейски партньори и приятели. В последните 10 години България успя да намали своя дълг - от 100% от БВП през 2001 г. на 16% от БВП през 2011 г.", подчерта новоизбраният президент.



Източник: в. "Стандарт"