36 години след падането на комунизма, много от неговите проявления продължават да тежат в манталитета ни. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът д-р Александър Стоянов по повод новата си книга "Българите между две катастрофи – 1396 – 1944 г.“, излязла в началото на септември.

Ученият определя падането на България под османска власт и преврата от 9 септември 1944 г. като двете най-големи катастрофи в националната ни история. По думите му, за разлика от последиците на Балканските войни и Първата световна война, които страната преодолява сравнително бързо, османската и съветската власт оставят дълготрайни деформации в съзнанието на българите.

"Ние продължаваме да възприемаме народа и държавата като две отделни неща, а те всъщност са едно и също“, коментира Стоянов. Според него след 9 септември 1944 г. страната се трансформира в тоталитарна система по съветски модел, което води до "мутация“ на политиката, социалното и културното развитие.

Той посочи, че след 9 септември държавата реално се трансформира от една по-плуралистична, макар и управлявана доскоро авторитарно обществена система, в една тоталитарна система, която е характерна за някои от европейските държави през този период, по-специално комунистическия Съветски съюз. "Това води, естествено, до всички възможни аберации в развитието на обществото, които произлизат от едно такова развитие, подобно и на мутациите в повечето случаи в природата, които не винаги са положителни. В нашия случай, за съжаление, не става въпрос за положителна еволюция. Затова и съм използвал термина "мутация“, защото се получава едно изкривяване на всичко в държавата – политика, социално развитие, културно развитие. Това е абсолютно нормално за всяка една тоталитарна система“, заяви д-р Стоянов.

Според него едно от нещата, които много добре са се получили на българския тоталитаризъм е да убеди българина в една измислена реалност, свързана с неща като уж нулева престъпност, липса на социални, материални и икономически проблеми и т.н. "Колегите историци вече показаха в много изследвания, че става въпрос за престъпност абсолютно сравнима и дори надвишаваща днешните нива. Много сериозни проблеми с икономиката. Тук проф. Даниел Вачков беше извадил една статистика за 300-400 души на година, които загиват при трудови злополуки, което е абсурдно в сравнение със сегашните нива. Броят на катастрофите е бил същият като сега, но при три пъти по-малко автомобили. Имало е кражби, убийства, серийни убийци и т.н.“, отбеляза д-р Стоянов. 

Той припомни, че по времето на социализма България фалира три пъти. "Абсолютният проблем е, че пълното информационно затъмнение е оставяло усещането у хората, че ако нещо не се случва на тях, то не се случва изобщо. Което е проблемът“, добави историкът. 

Д-р Стоянов подчертава, че елитът след Освобождението през 1878 г. е имал далеч по-адекватно поведение спрямо Великите сили, отколкото съвременните политици. "Нашите дипломати тогава са се държали гордо, като представители на независима държава. Днес много често изглеждаме като ученици, които срамежливо питат учителя“, казва той.

Новата книга на историка цели да поднесе "есенцията“ от академичните изследвания в достъпен за широката публика вид. "Това е минимумът факти, които трябва да знаем като българи“, заключава Стоянов.