Читател на Plovdiv24.bg се свърза с редакцията на медията ни по една от най-наболелите напоследък теми - здравеопазването у нас, и в частност - в Пловдив. Даваме му думата и публикуваме текста без редакторска намеса:

"Здравейте, свързвам се с вас с призив за съдействие. Жестоко съм потресен от случващото се в страната и особенно в Пловдив тези дни. Въпреки мъката събрах сили и реших да споделя , защото ако никой не предприеме някакви мерки нещата ще излезнат извън контрол . Моят баща Йордан Недев почина на 17.11.2020г. разкарван от болница в болница. Ще започна с моят разказ.

Казвам се Николай Недев и съм син на починалият Йордан Недев на 70 години от град Стамболийски. Баща ми имаше сърдечно заболяване и сънна апнея. Състоянието му се влоши на 12 ноември и семейството ни потърси Бърза помощ. Закараха го в УМБАЛ Свети Георги – Хирургиите на Пещерско шосе . Където му правиха изследвания и 2 бързи теста за коронавирус- и двата отрицателни. Баща ми стои в спешното от 11 часа до 18 часа. Майка ми е попитала какво се случва и защо толкова дълго се чака, а те са отговорили че му търсят място къде да го приемат. От там поради липса на място след разговор с Регионалния Координационен Център го препратиха за прием в МБАЛ –Пловдив това става вече след 18 часът с влошено дишане и кислородна сатурация 70%, като нормалните стойности са над 95%. Трима лекари отново започнаха да го преглеждат със слушалка.

Лекарка от Окръжна болница , отказа да го приеме и го посъветва да си купи апарат за дишане . Д-р Даниела Бельова му каза ,че и да го приеме , пътеката е такава , че след 4 дни ще те изпиша в същото състояние и Трябва да си купи апарат за дишане. Въпреки , че в документите от УМБАЛ Свети Георги пишеше ,че Е ЗА ПРИЕМ лекарката не го прие .Баща ми беше върнат отново вкъщи, и разбира се състоянието му се влоши . Обадихме се на личната му лекарка и двамата с нейния съпруг, който е кардиолог, останаха възмутени, че с такива показатели не приемат баща ми в болница. В 22,30 часа го прибрахме вкъщи в Стамболийски.

Междувременно продължи да се влошава. Баща ми можеше да живее , но лекарите не направиха нищо , а в продължение на ценните за него 24 часа ни размотаваха. На следващия ден, 13 ноември, викаме отново Бърза помощ. Карат го пак в Хирургиите на "Пещерско шосе“.Оттам отказват прием и ни дадоха един документ без печат и подпис, в който пише, че е с Ковид, а PCR тест не са му правили. Настояха да го караме в Инфекциозна. Обадихме се  пак на личната лекарка, която ни казва: "Той  няма температура, с два бързи отрицателни теста е и ако го вкарате в Инфекциозна сред заразените, ще го изтървете за часове“. Лекарят в линейката се обади в РЗИ и обясни, че баща ми е с два отрицателни теста и че на дадения документ, че е с Ковид,  няма нито подпис, нито печат. Лекарят в линейката предложи да го закараме в болница "Иван Рилски“. Там вече го приеха, но сатурацията му беше 40% и в тежко състояние. На втория ден ни се обадиха, че баща ми е починал.

Нямаме претенции, даже благодарим на лекарите от УМБАЛ "Свети Георги“ за отношението, но докторката в Окръжна носи вина за смъртта на баща ми. Ако първия ден лекарката в УМБАЛ "Пловдив“ го беше приела в болницата и му бяха оказали нужната помощ, можеше да е жив.

Смятаме да се консултираме и с адвокат , а също и с Българския хелзински комитет и ще заведем дело.

В 21 век подобно отношение към хората е абсурдно. Не може цял живот да си плащаш здравните осигуровки и да не ти окажат медицинска помощ. А да те оставят да умреш, разкарван от болница в болница. Какъв е този хаос в здравната система? Хората, които са с други заболявания и нямат Ковид, къде да се лекуват?"