Топката около кризата с "Корпоративна търговска банка" вече е в полето на политиците. Те трябва да решат въпроса кардинално - кой да поеме евентуалните загуби от лошата кредитна политика и злоупотребата със средства от страна на мажоритарния собственик Цветан Василев - държавата или вложителите.
В понеделник Иван Искров ще представи проекта на БНБ за специален закон по случая. Ако политиците се съберат и приемат, независимо дали с някакви промени или не този закон, операцията по прехвърляне на депозитите от КТБ в "Креди Агрикол" ще стане възможна.

Този вариант означава, че се прави нещо специално и само за трезора на Цветан Василев, прецедент при приемането на закони у нас и не само у нас. Обикновено задължителни текстове се приемат за всички субекти в определен сегмент на икономиката.

В момента не е ясно какво ще решат политиците по казуса. Според непотвърдени информации налице е познатото ни разминаване между ГЕРБ от една страна и БСП и ДПС от друга. Хората на Бойко Борисов са против, поне ако се доверим на неговите изказвания, ДПС е категорично "За", докато БСП също приема варианта, но ще предложи и свои промени в проекта на БНБ.

Експерти твърдят, че ако специалния закон стане факт, загубите на трезора няма да станат обществено достояние, защото ще се загубят между обявените бомбастично от повечето медии цифри - 3.5 милиарда лева и реалното положение на финансите на КТБ.

Дори първокурсниците по финанси и банково дело знаят, че ако една банка има 1.7% лоши кредити, това означава, че от сумата 5.4 милиарда лева раздадени пари на кредит, едва около 100 милиона трябва да бъдат вписани като загуба. За останалите кредити е ясно, че се изплащат навреме. Дори да има срив при някои от тях, сумата на лошите кредити на КТБ едва ли ще надхвърли 400-500 милиона лева, прогнозира и бившият министър на финансите и банкер Стоян Александров.

Да не говорим, че за всеки кредит има някакво обезпечение, може да покрива 20-30 или 60% от взетите назаем пари, може и повече.

Въпреки обявената липса на документи от кредитните досиета, хората и фирмите, взели кредити, са ясни и не могат да се скрият. Има ги не само в банката, но и в Кредитния регистър, който се води от БНБ. Така че разделянето със спецзакон на едни пари, които да отидат в "Креди Агрикол" и други, които да останат в обявения във фалит трезор очевидно ще е субективно и по неясни за обществото критерии.

В този случай държавата ще покрие липсите с пари от Гаранционния фонд и от резерва на БНБ. Дали и как обаче тя ще си търси после парите от взелите кредит, колко от фирмите и физическите лица ще си върнат борча е неизвестна величина. Според повечето експерти обаче, в този вариант ще се налеят едни около 2 милиарда лева, които никой не казва откъде ще бъдат компенсирани.

Спецзаконът ще облагодетелства вложителите в КТБ, чиито депозити ще бъдат прехвърлени в одържавената банка. Те ще си получат парите в пълен размер и ще могат да разполагат с тях след 21 юли. Ако от Брюксел разрешат тази неординарна стъпка на родните политици, която ще представлява прецедент не само за България.

Ако политиците не се разберат, следва обичайната процедура при обявяване на фалит на банка. Вложителите получават парите си до гарантираната от закона сума - 100 000 евро.

Остатъкът над тази сума се губи. Според данни на "Преса" става дума за 1.4 милиарда лева в депозити на фирми и банки, от които 300 милиона лева на държавни компании и 600 милиона лева на физически лица. Това е цената на вложения в малка и даваща по- високи лихвени проценти банка. Рискът носи повече пари, затова съществува. А кое е справедливо и кое - не зависи в този случай единствено от гледната точка.