Накрая Бонев разказа за днешната си вълнуваща среща с Фабио Капело, старши треньор на Русия, с когото си спомниха за мач от 1972 година.
"Изключително трудно ми е да говоря при една такава загуба, каквато е кончината на Стефан Божков, започна Бонев. Смъртта на Стефан Божков означава за мен, че ни е напуснал един изключително близък човек, един човек, който направи много за мен и израстването ми като футболист. За мен той ще си остане като най-великия треньор в историята на българския футбол. Неговата интелигентност и неговият професионализъм бяха за нас, по-младите от него, пример за подражание. Изказвам моите съболезнования към близките му и към хората, които го обичат. Нека там където отива да намери спокойствие и да наблюдава развитието на българския футбол отгоре."
Що се отнася за Локомотив и как го вижда Христо Бонев, той сподели следното:
"Изключително приятно съм изненадан от видяното в играта на Локомотив, откровен е Христо Бонев. От начина по който играе отборът, който Сашо Станков гради. Въпреки че загубихме от Динамо Киев, можехме и да победим. Вчерашният мач със Стяуа Букурещ беше нещо, което досега не съм виждал в играта на Локомотив. Ако така продължаваме, аз смятам,че ръководството трябва да постави пред отбора изключително висока цел - класиране в първата тройка. Само това би ме задоволило, защото имаме изключителни състезатели, които са разбрали къде са дошли и ще направят всичко възможно за пълния успех на Локомотив."
Уникална и емоционална среща имаше Христо Бонев на базата в Марбея. Той се видя с легендата на треньорската професия Фабио Капело, който като селекционер на Русия бе дошъл да гледа тренировката на Динамо Москва. Бонев и Капело се познаха и се прегърнаха, а после си спомниха за миналото и стигнаха до мач, който се е играл преди 40 години - през 1972 година.
"Аз много добре знаех италиански, разкри Бонев. Съпругът на сестрата на моята жена бе италианец и често ходехме там. Днес, на развален вече италиански се видяхме и поговорихме с Фабио Капело, който е дошъл да наблюдава руските отбори, които се подготвят тук. Погледнахме се, той ми се усмихна, аз му се усмихнах и когато му припомних, че сме играли Локомотив и Ювентус за панаирните градове и един изключително добър мач за мен през 1972 година мач на националния тим под ръководството на покойния Христо Младенов с Ювентус, то ние се сетихме за годините, когато сме играели. Даже с малко тъга и той и аз си спомнихме преди 40 години какво сме били."
| | |||||||||||||||||