Показва коментари на Анани

Въпреки трите защити на ядрения реактор, столип контрол, шекер контрол и аджасконтрол, машинистите Зумини и Узуни бяха набутали 2-3 лопати в повече от ядреното гориво "КЮМЮРСТЕН" и космическа совалка не издържа!!! Взривът беше не от 8, а от 9 степен по Рихтер! Всички мечти и химери се разлетяха на безброй "В"- образни парченца. Съграденото с много труд и средства от Г. И. туловище на машината, изчезна за миг и потъна в черно бялата мъгла. Конструкторите и привържениците на този гнил и обречен проект, пожълтяха, пребледняха и потънаха в черна тъга и печал. Оставаше им единствено злобата и гнусната надежда жълто черния проект да се забави. Съдбата ги наказа горчиво. Събраха си мешките и побързаха да хванат последния влак за Кюстендил или Мездра!

Макар и временно спрял, мощният ЛОКОМОТИВ изглеждаше страховито - обвиваха го сребристи хромирани тръби, а аеродинамичната муцуна на кабината внушаваше ужас! Изведнъж земята потрепери, сякаш земетресение от 8 степен по Рихтер! Пилците се разлетяха треперейки! Тежък басов звук, сякаш идващ от китарата на Гийзър Бътлър , напомни за преизподнята. ЛОКОМОТИВЪТ се разтресе и тръгна мощно напред! Газовата турбина постепенно и безмилостно набираше мощност! 9000 киловата нечовешка мощ теглеше 14-те вагона на А-група, всеки тежащ по 1000 тона! Без проблем локомотивът се справи с тежестта! Машинистът вдигна скоростта над 100 км и влакът, теглен от гордия пловдивски ЛОКОМОТИВ, профучаваше покрай села и паланки. Газотурбовозът въобще не спираше на малките селски спирки, преминаваше транзит покрай тях." Светкавица ли светна, гръм ли ни удари" - кръстеха се и се чудеха, изпаднали в първичен ужас, отрудени жълти селяци по нивите и кърищата. Те бършеха пот и държаха шапките си, да не ги отвее въздушната вълна! Горките жълти селяндури - те никога не бяха виждали такава мощ , сила и красота. Един вагон, последният, боядисан в жълто, не издържа на скоростта, откъсна се и се претърколи в стърнищата край линията. На него пишеше "Сопотъ". " Ау, това нашият вагон, уа !?"- цъкаха с език селяндурите край линията.ЛОКОМОТИВЪТ не спря и не намали ход, продължи със страшна сила напред! Само ято малки проскубани канарчета се сгушиха в една копа сено, заровиха човчици в сламата и изчакваха ураганът да отмине...