- Петьо, кой беше най-важният ви мач в Норвегия?
- Може би последният срещу Исландия. Първият срещу Израел също бе важен, но в последната среща се решаваше всичко. Бихме исландците и с малко късмет. Те играха страхотно, много здрав отбор са.
- Какво е чувството да се класираш на Европейско?
- Честно казано, никога не съм си представял, че някога мога да съм на Европейско първенство. Най-важното е, че използвахме шанса, който ни се отвори и спечелихме квалификациите. Победихме с колектив, хъс и страхотно желание, напук на песимистите.
- Много ли бяха те?
- Не бяха малко. Направо ни бяха отписали. Никой не ни броеше и не вярваше, че ще стигнем до осемте най-силни в Европа. 22 години никой юношески или младежки отбор на България не се е класирал на финали. Ние го направихме.
- Кой беше най-добрият вратар на квалификациите?
- Нямаше някой, който да се откроява над другите. Колегата ми Иван Караджов пази отлично и в трите мача. По време на целия турнир нямаше голове след вратарски грешки, всички попадения бяха плод на майсторството на нападателите. Всички вратари в отборите бяха на ниво.
- Какво ти предстои оттук нататък?
- Много труд. След като казахме „а", трябва да кажем и „б", това го заяви треньорът ни в национала г-н Михаил Мадански. Прав е. Всички се надяваме, че успехът в квалификациите е началото на нещо голямо. Феновете и специалистите има още какво да очакват от отбора на България.
- Следиха ли ви мениджъри в Норвегия?
- Имаше доста, но не знам от кои отбори. Всъщност публиката бе само от мениджъри. На мачовете идваха по 20-30 човека. Посещаемостта бе слаба. Само при победата ни над домакините от Норвегия с 2:0 на трибуните имаше около 100-на души.
- Как мина купонът в София, след като се прибрахте?
- Страхотно. Отпразнувахме подобаващо класирането в Син сити. Сега подновявам тренировки със Спартак. Има 3 мача до края на сезона, надявам се да получа шанс за изява в тях. След края на първенството ме очаква лагер с националния тим през юни. После през юли заминаваме на Европейското в Чехия.