Очевидно Локомотив Пловдив е отбор, който играе по-добре, когато привидно е разпарчетосан от вътрешни скандали и напрежение.
През този сезон на "Лаута“ минаха през какво ли не – спор между нов собственик и стар главен акционер
Христо Крушарски, като последният в крайна сметка пак е начело на "смърфовете“. Скандали по оста
Павел Колев, доскорошен директор на "черно-белите“ и
Адам Сотков. Оттам искри между
Александър Томаш и Колев и Томаш и шефовете. Особено неприкрито бе напрежението между треньора и Крушарски.
Целият този бекграунд чертаеше едно апокалиптично представяне на "смърфовете“, но в крайна сметка дефектът се превърна в ефект. Безпаричието, което се очакваше да демотивира напълно играчите, не се превърна в унищожителен фактор дори в моментите, в които заплатите бяха бавени по 2-3 месеца.
Финансовото състояние наложи и продажбата на големите звезди на отбора
Джовани, Алфа Конте и
Георги Минчев. Вместо очакваното затъване Локо Пловдив излиза още по-силен, а новото попълнение Мичи Нтело без съмнение е най-силно играещото зимно попълнение в цялата Първа лига.
Ако приемем, че Локо е едно микрообщество или микродържава, то тук напълно се потвърждава тезата на знаменития ангийски историк и културен антрополог Арнолд Тойнби, че поставените под напрежение държави и общности действат най-успешно и са най-здрави.
Когато треньорът
Александър Томаш говори за колектив, сърце и отбор обикновено журналистите се подсмихваме иронично, знаейки, че това е обичайното клише след победа. При Томаш актуалната ситуация в отбора е такава, че имаме 100 процента покритие на казаното. Като изключим Нтело и донякъде
Бабакар Дион в отбора няма футболисти с изключителни качества.
Тактика, характер, психика и колектив - това са определящите фактори за успехите на Локо през сезона. Дори двукратният футболист номер 1 на България
Димитър Илиев остана резерва на няколко пъти, но без да запали фитила на недоволствота от този факт. Подобни неща са най-показатели за климата в отбора.
Материалът е на вестник "Мач Телеграф"