Локомотив Пловдив победи с 3:0 Пирин в последния мач за 2023 година и се утвърди на 4-то място в класирането, като изпревари отбори със значително по-сериозни бюджети като Левски, ЦСКА 1948 и Ботев Пд. След последния съдийски сигнал наставникът
Александър Томаш изчака футболистите да поздравят феновете и отиде сам пред трибуна “Бесика".
След това той благодари на хората от щаба си –
Константин Мирчев,
Тодор Кючуков,
Христо Колев-Бащата и анализатора Николай Русинов, на изпълнителния директор
Павел Колев, на спортния
Илко Пиргов…
Думите му прозвучаха като вид сбогуване с “Лаута". Потърсихме специалиста за неговия анализ на изминалата година и дали ще продължи да води "смърфовете".
Г-н Томаш, ще ви върна на датата 3 септември 2022 година. В този ден изиграхте първото пловдивско дерби, в което с Локо победихте Ботев с 1:0. След това ви попитах защо не отидохте при феновете и вие ми казахте, че сте на “Лаута", за да работите, а не да се заигравате с привържениците. След мача с Пирин обаче изчакахте играчите да поздравят публиката и застанахте пред “Бесика"…– Разликата е огромна. Когато победихме Ботев преди повече от година, аз бях в Локомотив едва няколко месеца. В онази вечер просто усещах, че сме си свършили работата, а героите бяха моите играчи. Не исках да се възползвам от момента, за да трупам дивиденти. Един мач, макар и толкова специален, не означава нищо. Тогава усещах, че все още не съм спечелил доверието на привържениците. Все пак аз и моят екип отидохме на “Лаута", без да сме имали връзка с клуба преди това. Бяхме един вид “чужди" тела. От онзи момент изтече много вода. Преминахме през много перипетии и всеки път успявахме заради тази публика. Сега отидох пред тях, за да им се поклоня и да им благодаря. Смятам, че за времето, в което сме в Локомотив, убедихме голяма част от хората, че даваме всичко от себе си за отбора и се изгради емоционална връзка между нас.
Не бяха малко онези, които си помислиха, че този ваш жест е вид сбогуване с феновете на Локомотив…– Не! Поне от моя страна не бе такова. Казах ви – исках да им благодаря, да ги поздравя и да им се поклоня. Аз имам договор с клуба и го изпълнявам.
Договорът ви изтича в края на първенството. Имало ли е разговори между вас и ръководството за удължаването му?– Не.
Преди два месеца в кипърските медии се появи информация, че сте отказал оферта от един от местните грандове – АЕЛ Лимасол. Защо?– Защото не можех да си позволя да предам доверието на хората. В личен и професионален план може би сгреших, но аз не съм и не исках да изглеждам предател в очите на привържениците ни, играчите и собствениците. Не съжалявам за решението си.
А за какво съжалявате?– Съжалявам единствено за това, че нещо около мача с ЦСКА 1948 се счупи. И тук не говоря за финансови проблеми. Такива съществуват по цял свят. Забавяне на заплати има навсякъде. В съблекалнята ни влезе една несигурност и това повлия на психиката и настроението, а когато това се случи, много трудно мога да изисквам нещо от играчите. Напълно осъзнавам, че вдигнахме много летвата, но не успяхме да я прескочим, а това ще остави един горчив привкус във всички, които обичат Локомотив. Реално погледнато, ние изиграхме два слаби мача – с Берое и Ботев Враца. Имаше такива, в които резултатът бе повлиян от определени съдийски отсъждания. Но сега не е време за оправдания. Локомотив в класирането е там, където трябва да бъде, а с оглед бюджет, база и ширина в състава дори надскочихме себе си.
Доколко напрежението между собствениците повлия на настроението в съблекалнята?- Следващия въпрос.
По време на мача с Пирин имахте пререкание с Алфа Конте, а след това той заяви, че няма яснота около бъдещето му. Подобно е положението с Хоркаш, Джовани, Евандро…– За тази несигурност говорех. В мен има болка, защото в един момент повярвах, че сме способни на нещо голямо. Уви, по една или друга причина едва ли ще успеем да го постигнем и ако не задържим тези играчи или да намерим бързо техни заместници, което е много трудно, ще се наложи да променим приоритетите си. Относно Алфа – уважавам желанието му да е на терена, старанието и всичко, което влага, но той трябва да разбере, че аз съм треньорът и аз определям кой и кога. Между нас няма проблем.
Какви ще са приоритетите, ако се стигне до тяхната промяна?– Под мое ръководство Локомотив винаги ще излиза за победа. Но ние бяхме изградили отбор, към който ако бяхме надградили, можехме да мечтаем и да преследваме целта, която си поставихме, когато пристигнах на “Лаута" – достигане на едно средноевропейско ниво. През лятото се разделихме с
Матеус и
Пиер Зебли. Преди това си тръгнаха
Бирсент Карагарен и
Райън Бидунга. Ако сега се случи същото с още няколко основни футболисти, то това само по себе си означава, че целта ни е да развиваме играчи, а не да се стремим да покоряваме върхове.
Христо Крушарски бе казал, че иска повече млади български футболисти да бъдат налагани…– Не го ли изпълнихме? Когато с моя щаб дойдохме в Локомотив, Паскалев имаше 10-15 мача. Превърна се в неизменен титуляр. За съжаление, контузии спряха развитието на Тошко Павлов и Калоян Костов. Ефе Али се утвърждава все повече и стана младежки национал, както и Пепи Андреев, който научи своя урок и върви нагоре. Колко български отбори за този период наложиха толкова млади играчи, а в същото време бяха и в челото на класирането? Нека не забравяме, че Христо Иванов, който не получи достатъчно в Черно море и Арда с игрите си в Локо Пловдив, стигна до националния отбор.
Ангел Лясков също… Нима не развихме
Динко Хоркаш,
Евандро,
Джовани? Камдем нямаше мач в професионалния футбол. Иво Иванов расте и се налага…
Това ли е най-големият ви успех?– Щастлив съм, че Локомотив има разпознаваем
стил и грандовете подхождат с нужното уважение и респект срещу нас. Дори начинът, по който се свири срещу Локомотив, говори за това. Явно сме накарали опонентите да се съобразяват с нас. Надявам се най-големият ми успех тепърва да предстои.
Черно море ще посрещне Нова година на върха. Това изненадва ли ви?– Не. Те показаха, че е възможно това да се случи и без космически бюджет, но със спазване на няколко основни правила. Треньор, който има спортно-техническата власт, спокойствие в клуба, точна и ясна стратегия при селекцията, доверие и време.
Синът ви Божидар Томовски прави силна есен в Янтра. Преди два дни записа асистенция при победата над Спартак Варна. Няма ли вариант през пролетта да го видим с черно-бялата фланелка?– (Смее се.) Не, не. Сега искате да ме скарате с Вили Вуцов. На този етап Боби се чувства добре там. Усеща доверието и подкрепата на треньора. Аз съм го оставил да върви сам по пътя си.
А каква селекция да очакваме от Локо Пд?– Тук трябва да попитате шефовете. Все още не сме обсъждали нищо.
А зимния лагер?– Аз съм казал своето мнение. Желанието ми е да проведем подготовка в Турция и доколкото знам, има резервиран хотел.
За финал – преди няколко дни се изигра последният мач на стадион “Българска армия" в този му вид. Сега предстои стадионът да бъде съборен. Доста бивши футболисти на ЦСКА изразиха емоцията си от това, каква е вашата?– “Българска армия" винаги ще има специално място в сърцето ми. Човек никога не забравя родния си дом и го носи в себе си. Пожелавам на феновете на ЦСКА много скоро да имат щастието да се радват на нов, модерен, красив стадион. Те го заслужават.
Интервюто е на Явор Пиргов, "Тема спорт"