Тодор Неделев се разплака на базата в Коматево. Очевидно е, че плачеше заради "жълто-черните“ запалянковци, дошли да го изпратят, а не заради руските началници на Ботев. След всичко, което изтърпя в последните месеци, на Тошко му се наложи да напусне любимия си клуб  за няколко минути - през задната врата, подмолно, интригантски, задкулисно.

Разтърсващ емоционален миг – за футболиста и запалянковците. Миг, който съвсем категорично очерта контурите на позорния стълб, където мястото за ръководството на Ботев е запазено. Подмолното, интригантско и задкулисно управление, оставило на Неделев само един избор – задната врата.

Да, футболът е бизнес, ще кажат ботевистките шефове. Но ако наистина Неделев струва само 300 000 лева, тези шефове не струват абсолютно нищо.

Да, Неделев можеше да каже: Аз не съм за продан. И така да бетонира мястото си в алеята на "жълто-черните“ легенди. И защо да го прави. "Няколко пъти попитах Зингаревич иска ли да остана, държат ли на мен. Отговорът беше: Ти решаваш“.

И решението е взето. След подобен отговор няма друго решение. Те просто не го заслужават.

Да, Неделев можеше да си тръгне по друг начин и никой нямаше да реве. И нямаше да спорим дали той слиза от легендарната клубна сцена или още е там. Можеше, ако футболният бизнес в Коматево не се ограничаваше до пробутване на треторазредни футболисти и треньори, подвизавали се в Дания и Швеция, и търговия с най-добрия си футболист за 300 000 лева.

Казваш на Тодор Неделев, че нямаш нужда от него и вадиш от употреба фланелката му с номер 8 в знак на признателност. Това някакъв майтап ли е?

Тошко, те наистина не те заслужават. Поплачи си за феновете и "Колежа“, където толкова ти се играеше, но да знаеш, че руснаците на сълзи не вярват.