Учител от Пловдив със сатирична поема срещу пробива при Водната палата
Учител от Пловдив с убийствена ирония към управляващите в Пловдив и предстоящите избори.
Васил Савов не само е преподавател по физическо в пловдивското СУ "Никола Вапцаров", но и талантлив поет. В добрите традиции на Радой Ралин и сатиричната поезия у нас, Савов по превъзходен начин иронизира управниците в Пловдив.
Творбата му се казва краткото и многозначително "Подлез", посветена е на неволите около прословутия казус около Водната палата. Лирическият герой в творбата се казва Иван, който се чуди как ще ходи навреме на работа заради предстоящия ремонт. Също така се терзае относно решението на кмета на Пловдив "какво го кара подлези да прави нови".
Иван се опасява, че пробивът може да стане като проекта "Модър-Царевец", където "50 милиона в дупка бърза някой да ги влага". Kaкто знаем работата по "Модър-Царевец" се движи със скоростта на охлюв, а преминаването покрай пробива е крайно неудобно, тъй като повече от 50% от настилката представлява едър чакъл.
Ето цялата творба на Васил Савов. Четете и се забавлявайте. Както се казва - хубаво, че е шегата, за да си кажем истината.
Пред Водната палата вече
реши се кметът да порови.
Какво ли кара го, човече,
подлези да прави нови!?
Тъй мисли си Иван в колата
на опашка пред тунела.
От "Брезовска" пътува вечер
че работи си на село...
До Кичука как ще ходи,
ако спре се тука моста?
От къде ще обикаля,
коя глава реши го проста?
Че моста пък на панаира,
кметът нов така го свари-
коли и рейсове по него-
на опашка го товарят.
Но пак движение си има,
вървят колите, преход става.
Кой сега го пък накара,
нахалост пак пари да дава?
Че нивото на реката
със подлеза ще е наравно,
ще джапаме пак във водата
и няма да ни е забавно.
Но най-тежко ще е за децата-
училището почна вече!
Как ще минават през реката?
Кога ще стигнат, бе човече?!
На работа пък който ходи-
с трафик как ще се размине?
Да не стане като с "Модър"-
копнаха, пък чакай, сине!
50 милиона в дупка
бърза някой да ги влага.
На гребната ни стадиона-
пропаднал е, и се разлага!
И пак ще имаме в града ни
опашки още от зори,
че липсата на мисъл тука
с години ще да ни мори...
Тъй мислеше Иван, пък нейсе,
как да каже му на кмета!
Решение е взето вече-
нас кой ни пита за бюджета?
Следващото му сатирично произведение се казва "Избори". В творбата си той осмива политическите хамелеони у нас, които на всеки избори са с "ту с тия, ту пък със ония".
Избори
За изборите пак тръгнаха
Гечо, Печо и Илия.
Какви ли, синко, те не бяха-
ту с тия, ту пък със ония.
Мигар Печови не знам ги-
дядо му бе комунист човека.
Фашистки син пък бил от тия,
смъкваха ни кожите от века.
Пък после се пребоядисал,
синът му също, ако мине.
И "минало" е, то се вижда,
сега внука му дере ни, сине!
И Гечо, той пък земеделец,
уж беше, после седесар.
Сега пък е земевладелец
и гербаджия-митнически цар.
Илия пък -да не говорим-
приватизира цяло село,
със някой все ще заговори,
рушвети дава, клевети смело.
И в партиите се намъкна,
и кой на власт е му се кланя,
прегръща и целува всички-
готов е да им прави баня.
То всички викат за народа,
пък от народа смучат, сине,
че без народа как ще лапат-
загинали са до пладнина!
Да беше жив днес моя дядо,
да ги впрегне и с остена
на нивата да ги напъне,
да видят риза изпотена!
Тъй думаше ми баба Минка,
комшийката от наше село,
стиснала пенсийката здраво
пред пощата със потно чело.