Тъжно! Болна пловдивчанка остана с личен асистент само на хартия

Новият закон за хората с увреждания поставя 63-годишна жена от Пловдив пред Параграф 22. Мария Попова има бъбречна недостатъчност и трябва да ходи на хемодиализа. Но не може сама. Така, когато моли държавата за помощ, тя хем й  дава право на личен асистент, хем няма такива кадри. Пред този проблем се изправят всички болни с право на асистент, но без близки.

"От много малка имам проблем с бъбреците. Обаче с годините тези неща се влошиха и преди 7 години вече изпаднах в бъбречна недостатъчност и се налага да ходя на хемодиализа", разказа Мария Попова.

Някога банков касиер, а днес - съзерцател. От два месеца Мария прекарва 24 часа в денонощието на легло. Живее сама. От 7 години ходи на хемодиализа заради бъбреците. Доскоро се справяла сама с всичко, но след две падания състоянието й се влошава.

Основният проблем на Мария е точно този път, по който е паднала – от вкъщи до диализния център. От леглото през 10-те стъпала до изхода на блока. После качването в служебното такси на диализния център. И накрая от таксито до болничното легло. Вече е станала 47 килограма. Преди й помагал шофьор на такси – на добра воля.

"Беше много внимателен. Обаче просто моето състояние се влоши. И тъй като той е дребен, вече няколко пъти се случва така, че без да искам, го бутам. Не е длъжен. Това беше една човешка постъпка", сподели тя.  

По график Мария трябва да ходи 3 пъти седмично на хемодиализа – през ден. Но откакто и шофьорът на таксито се оттегля, на Мария й се налага да пропуска хемодиализа. Ходи само в събота, когато синът й идва, за да я води.

"Започнах да се задушавам, не мога да дишам. Това за мен е животоподдържаща процедура", каза жената.

Синът на Мария - Станимир Попов е единственият роднина около нея. Но той живее в София от 15 години. Идва всеки уикенд, но последно време това не е достатъчно.

"Оставям й 6 шишета с вода половин литър, тъй като по-големи шишета не може да вдигне Нося й сухи закуски - солети, бисквити, вафли, кифли", споделя Станимир.

За случаи като този на Мария Законът за хората с увреждания дава решение. Те имат право на личен асистент. Синът на Мария е подал документи от името на майка си. И е одобрена. Но желаещи няма.

"Навсякъде получаваме един й същи отговор: "Хора нямаме. Потърсете си, намерете си“. Идват много жени и са съгласни да вършат цялата тази работа – да изметат, чинийка да измият, но за мен въпросът е е ходенето на диализа и връщането. А те не са съгласни, защото са на възраст и не могат да си позволят да ме вдигат, да ме разнасят", разказа Мария.

"В Пловдив хората, които имат право да получат личен асистент, са около 4300. Към 1 декември имаме назначени 570 лични асистента. 24 лица имаме, които не са си посочили кой да им е личния асистент", каза пред Нова тв Веселина Ботева от дирекция "Социална политика“ към община Пловдив.

Ако синът й напусне работа, за да се грижи за майка си, това би означавало да изхранва семейството си в София с 580 лева месечно. Същевременно, за да проработи в полза на болния новият закон хората с увреждания, който влезе в сила само преди 4 месеца, трябват близки хора. Налага се болният да заведе някой, който е готов да му стане личен асистент. Официално, и общината търси хора, но на практика – не намира.

Обикновено, когато не се получи с институциите, хората се обръщат към частната грижа. Която най-често е много по-услужлива. Но услугата е доста скъпа.

"Имахме идея да я преместим в хоспис, но не смятам, че там условията са  нормални за един човек, който все още е със здравия си разум", разказа Станимир.

Мария и Станимир не искат нищо повече от това, което им е се полага по закон. Но системата от една страна й дава тази възможност, а от друга-  я отнема.

"От Нова година се увеличава минималната работна заплата, часовата ставка също се увеличава. Асистентът на Мария ще получава брутно 544 лева възнаграждение и съответно, ако има трудов стаж, така нареченият "клас прослужено време“ , каза още  Веселина Ботева.

И все пак  и Мария, и Станимир разчитат на милосърдието на хората. Надяват се, че все пак някой ще се съгласи да се грижи за Мария. Да има на кой да каже две думи през седмицата. Да разкаже за детската площадка отсреща. Дори само да я придружава по стълбите надолу, за да ходи на животоподдържащата хемодиализа.