Сълзи в очите: Легендарен пожарникар бе пенсиониран в Пловдив

Със звук на сирени, проблясващи светлини и строени редици от пожарни автомобили днес изпратихме в пенсия инспектор Марин Панчев Събев – така, както подобава за човек, превърнал службата в призвание, а дълга – в начин на живот. Това съобщиха от Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - Пловдив.

След близо четири десетилетия, посветени на спасяването на човешки животи и опазването на сигурността, той сваля униформата, но ни оставя примера да вдъхновява. От първия си ден като пожарникар до дежурствата в оперативния център инспектор Събев е символ на спокойствие в най-напрегнатите моменти, на дисциплина в хаоса, на професионализъм, зад който стои огромно сърце. За колегите си той беше не просто ръководител или оперативен дежурен – беше опора, учител и приятел.

Днес дворът на пожарната се оказа тесен за всички, които дойдоха да му отдадат заслужена почит и да изкажат лична благодарност. Особено вълнуващо бе традиционното пожарникарско "къпане“. Извърши го човекът, който преди години е посрещнал Марин в редиците – Веселин Куманов. Същият, който през 1987 година е бил до него след първия му пожар и го е изкъпал за "добре дошъл“. Един кръг се затвори – с уважение, памет и силна емоция.

Сълзи навлажниха дори очите на най-коравите мъже. Защото когато си част от такова семейство, не изпращаш просто колега – изпращаш човек, с когото си делил трудни нощи, тежки решения и безброй моменти, в които животът е зависел от секунди. Бай Марин благодари – на колегите от своето "огнено семейство“, но и на най-близките си хора – съпругата и децата, които през всички тези години са били неговата тиха опора и с тревога са чакали завръщането му от дежурство.

За последен път в негова чест днес прозвучаха сирените – не като сигнал за тревога, а като знак на дълбоко уважение и признателност. С характерното си чувство за хумор и с онази усмивка, която всички обичаме, той шеговито ни каза:

"Аз слизам от влака, а вие продължавате!“ Да, влакът продължава своето движение. Но релсите, по които ще вървим, носят и неговия отпечатък. Днес изпращаме в заслужена почивка един достоен човек. Но в сърцата ни оставя диря Легенда, отработила хиляди произшествия и спасила безброй животи.