Приключи двудневната конференцията на тема "Археология и градска среда", която се проведе в Пловдив. С въпроса как премина срещата и какви са впечатленията от нея, започна разговорът на репортера на
Plovdiv24.bg със зам.-кмета по културата
Стефан Стоянов.
Как протече според вас конференцията, организирана от Общината и Фондация "Пловдив-2019", събрала на едно място архитекти, археолози и урбаинисти?
Като за първо голямо събитие на фондацията, срещата беше интересна и доста полезна. Припомнихе си много добри стари проекти, чухме и доста нови идеи. Важно е да се събират гилдиите, да обсъждат проблемите на града и да намират техните решения, защото е очевидно, че администрацията сама по себе си не може да върши добра работа в тази насока. Имаме нужда от повече експерти и по-акивна гражданност, и това е истината. Такива събирания ще бъдат регулярни и това далеч няма да е последното.
Чуха се доста мнения на ескперти да не се правят нови археолоогически разкопки, а да се работи по започнати вече такива, които обаче са в недобро състояние вече доста време. Ще се съобразите ли с това?
Ще работим и в двете посоки. Разбира се, че старата, известната археология в едната си част не е в добро състояние и причините за това са много. Община Пловдив обаче вече показва ясно желание за активно управление на тези обекти и правим постъпки за тяхното искане от държавата.
Между другото, готови сме да поддържаме археологическите си обекти и преди смяната на собстевността им да стане факт. Някои от тях са с планове за инвестиции, като например Одеона. В понеделник ще входираме писмо до Министерството на културата, с което ще искаме разрешение за реконструкцията на обекта. Отделили сме от общинския бюджет 250 000 лв. и там ще бъде изградена шумоизолираща стена, както и някои от предвидените по проекта задачи.
Ще работите ли в насока препоръките на бившия зам.-министър на културата и сегашен зам.-кмет на столична община Тодор Чобанов, според който археологическите наследства на Пловдив трябва да носят печалба на града?
Разбира се, точно както каза Чобанов трябва да излечем дивиденти от даденостите, с които разполагаме и да ги превърнем в капитал. Затова определяме приоритети си и трябва да "продаваме" по най-добрия начин културното наследство на града. За целта е задължително показването обаче на повече атракции пред туристите и гостите на Пловдив.
Тук искам да отбележа, че за съжаление много често бъркаме историята и нейната идентичност с културната атракция. Типичен пример за това е паметникът на Филип Македонски. За последните 7,8 години, които Пловдив загуби в разпри дали е бил в града или не, монументът се превърна в най-сниманото място от гостите и туристите на града.
В тази връзка ще остане ли паметникът на Римския стадион, след приключване на реконструкцията там?
Това ще го реши общинският съвет на Пловдив.
Кога ще стане ясно къде ще се проведат арехологически разкопки в града?
До един месец. Възложили сме на фондацията да направи анализ на предложенията, които се оформиха за двата дни на конференцията и да ги предаде на администрацията. После следват чисто финансови анализи, за да се вземе най-доброто решение къде точно ще се реализират такива разкопки през тази година, тъй като сами разбирате, че
с ограничен бюджет от 100 хил.лв. не можем да започнем някакви мащабни разкопавания.
На влизане в Пловдив единственият международен гост на конференцията, урбанистът Денис Родуел, е минал през небезизвестната "Шекер махала" и е останал впечатлен от ромската общност. Запитан каква трябва да е визията на Пловдив като кандидат за Европейска столица на културата 2019 г., той отговори така: Защо не активизирате точно тази общност, ромската, в работата по изграждането на най-добрата концепция за това събитие?
Вие какво мислите за това?
Ромската общност в Пловдив е добре дошла и така е от векове на сам. Това е едно от малкото места на Балканите, където космополитността на града е в пълната си сила, а именно толерантност и прилагането на абсолютни европейски практики. Разбира се, и тази общност има своите проблеми, но те са далеч не толкова тежки и нерешими.
Категоричен съч, че тъй като ромите са част от пловдивският пейзаж, те със сигурност трябва да бъдат включени и представени в конкурса.
Във връзка с точно тази кандидатура на града ни за столица на културата, Родуел наблегна, че за да е успешна тя, трябва да се акцентира върху ставащото в града днес, а не постоянно да се припомня това, което се е случило в миналото. Вие подкрепяте ли това негово предложение?
В документацията на конкурса за европейска столица на културата изрично е записано, че в никакъв случай археологията и историята на един град не са повод той да участва в тази надпревара т.е. ние трябва да измислим интересни и иновативни неща, които да представим на Европа, археологията е плюс, но не е основното нещо в този конкурс. Но тя пък е изключително важна сама по себе си, тъй като ни е нужна за един много по-дълъг период от време.