На 25 март от 3.00 ч. българско време се въвежда лятното часово време. Промяната на националната скала за време е с един час напред.
Лятното часово време в България за първи път е въведено на 1 април 1979 г. Оттогава, смяната на астрономическото време се извършва всяка последна неделя на месец март.
Лятното часово време е система, изработена да спестява от дневната светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от стандартното време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активнитв часове за работа и училище.
Смяната на времето се въвежда за пръв път през 1918 г. Измислят го в САЩ и го аргументират с енергийни, икономически, обществени и здравни доводи. И до днес в Северна Америка и Европа продължаваме да си местим стрелките на часовника два пъти годишно.
Тази промяна е валидна за 43 страни от Европа, които коригират своите часовници от 1.00 ч. по Гринуич. Германия е първата държава, приложила въвеждането на лятно часово време. Това станало през Първата световна война за периода 30 април - 1 октомври 1916 г. След нея почина подела и Великобритания, която въвела лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Връщането към лятното часово време през 2011 г. по съвпадение на датите ще стане в нощта срещу 31 март. Но дотогава има цели пет зимни месеца.
Любопитното е, че по света има страни, които никога не са приемали тази практика - почти цяла Африка, Югоизточна Азия, Венецуела, Ирак. Някои пък са го правели, но вече не виждат смисъл - като Индия, Бразилия, Китай, половин Австралия и щата Аризона.
Връщането към астрономическото часово време ще се извърши в 4.00 ч. българско време на 28 октомври 2012 г., когато националната скала за време ще се измести с един час назад.