В социалната мрежа Facebook Стоян Савов публикува остра позиция, насочена срещу едно от най-болезнените противоречия в съвременната пловдивска идентичност, отношението на "кореняк пловдивчани" към новодошлите в града. Постът, който бързо събра стотици споделяния и реакции, поставя на масата въпрос, който мнозина мислят, но малцина изричат публично, кой всъщност е "истинският пловдивчанин" и има ли граница между "наши" и "чужди" в града под тепетата, видя репортер на Plovdiv24.bg.
Пълният текст на публикацията
В позицията си Савов написа:
"Искам да се обърна към всички пловдивчани: спрете да нападате хората, които наскоро са дошли да живеят в града ни от всевъзможни краища! Те не са дошли тук от кеф да зарежат родните си места, които са изключително красиви. Дошли са, защото поминъкът там е унищожен. Уверявам ви, че никой не би си зарязал родния, прекрасен край, за да дойде тук.
Да не говорим, че повечето от вас, дето се правите на 'пловдивчани', до вчера родителите ви са копали домати в Катуница, Поповица и Куртово Конаре. Най-хубавото на Пловдив е, че предава манталитета на заживелите в него хора — манталитет на толерантност, интелект и спокойствие, и хората заобичват и приемат този манталитет. Не като кочината София, където се случва същото, но хората приемат нещо много гадно...
Причината за неудобството ни не са тези хора, а изродите, които управляват града ни с безразборното строителство, без никаква ясна перспектива и градоустройство. Например — може в покрайнините да се изградят прекрасни квартали. Има огромен потенциал за това: Беломорски, Остромила, северните части също. Да се създаде първо инфраструктура и според нея да се застроява. Да се облекчи центърът, да се изведат администрациите оттам. Ама не — и там започна поголовно и без никаква визия да се строи безразборно.
Хората, дошли тук, с нищо не са виновни. Те са същите като нас. Нека бъдем толерантни към тях."
Защо постът разпали страсти
Тезата на Савов е многослойна и засяга веднага няколко чувствителни точки в пловдивската идентичност:- Първо — критика към "кореняците", които според автора често забравят собствения си селски произход. Препратката към Катуница, Поповица и Куртово Конаре (села в Пловдивска област) е директна — много съвременни пловдивски семейства имат корени именно в близките села, мигрирали в града през 60-те, 70-те и 80-те години.
- Второ — защита на новодошлите. Савов настоява, че миграцията към Пловдив не е въпрос на "удобство", а на икономическа необходимост — поминъкът в родните места е унищожен. Това е обективна реалност — според данни на НСИ, миграцията към Пловдив идва основно от по-малки градове в Южна и Северна България.
- Трето — препратка към София като "кочината". Това е директна провокация към едно от най-старите съревнования в българската култура — Пловдив срещу София. Пловдивският патриотизъм е силен и често се противопоставя на образа на "пренаселената и гадна столица".
- Четвърто — преориентиране на гнева от хората към управлението на града. Според Савов истинският проблем не са новодошлите, а безразборното строителство и липсата на градоустройство.
Спорът "стари срещу нови" - дълга история
Конфликтът между "коренните" и "новите" пловдивчани не е нов. Той има поне три исторически вълни:
- 60-те и 70-те години — масова миграция от селата към Пловдив с индустриализацията. Тогава се формираха кварталите Тракия, Изгрев и Кючук Париж, които приеха хиляди семейства от селата на Пловдивска, Старозагорска и Хасковска област.
- 90-те години — нов поток от мигранти от Кърджалийско, Хасковско, Смолянско и Родопите след закриването на много държавни предприятия.
- 2010 г. до сега — съвременна вълна, ускорена след 2018 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата. Градът се превърна в икономически и образователен център, който привлича хора от цялата страна — особено от регионите с висока безработица.
Според различни оценки, близо една трета от настоящите жители на Пловдив са пристигнали в града през последните 20-30 години.
Безразборното строителство — общата болка
Постът на Савов акцентира върху едно от най-острите недоволства на всички пловдивчани — независимо от произхода им — безразборното строителство в града. Той посочва конкретни решения:
- Развитие на периферните квартали като Беломорски, Остромила и северните части
- Първо инфраструктура, после строителство — приоритет на пътища, ВиК, обществен транспорт
- Облекчаване на центъра чрез извеждане на администрациите
- Ясно градоустройство и дългосрочна визия
Това са препоръки, които се чуват в Пловдив от години — както от граждански инициативи, така и от експерти. Но темпото на застрояване в централната градска част и крайречните зони на Марица продължава да расте, превръщайки строителната политика в постоянен източник на напрежение.
Споделете вашето мнение по темата в коментарите!