На витрина на стара синя будка, сред вестници и списания, някой е залепил ръкописна бележка с любовно послание.
За разлика от "Eргенът" при него няма камери, драма, филтри и лайкове, а само няколко прости думи:
"37 годишен съм. Търся жена за сериозна връзка и създаване на семейство. Имам пари и имам апартамент“.
Може би бележката е написана от самия мъж. А може би от неговата баба или майка с ръка, която трепери повече от обич, отколкото от възраст.
Писана е с мастило, с надежда, с онова топло усещане, което изчезва в дигиталния свят, където "свързването“ често значи "скролване“.
Тази бележка не се бори за рейтинг и последователи, а просто чака някой да я прочете.
В свят, в който
риалитита като "Ергенът“ превръщат любовта в спектакъл с високи токчета и валидира "издържането на жената" заради женската й енергия, то тази бележка ни връща в реалността.
Напомня ни, че любовта невинаги започва с профилна снимка и в нея не трябва да има изискване за коли и банкови сметки.
Любовта не трябва да крещи, а търпеливо да чака доброто сърце.