Пловдивски актьор: Вчера и утре си приличат само по едно - твърде далеч са

Пловдивският актьор Атанас Димитров дебютира на професионалната сцена във голям международен фестивал.

Атанас Димитров е само на 12 години, когато разбира, че сцената е неговото призвание. С ролята на Малкият принц по едноименното произведение на Екзюпери той бързо печели симпатиите на своите приятели и съученици, които го съветват да продължи в тази сфера. И той го прави. Приет е с отличие в Национална гимназия за Сценични и Екранни изкуства, а след това и в класа на големият театрален режисьор - Леонард Капон в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Определя себе си като голямо дете, което първо действа и после мисли. Той е директен. Чувствителен. С огромен стимул за това да бъде сред най-добрите.Тази година той е абсолвент. Макар все още да няма диплома за висше образование той отскоро е професионален актьор в Държавен Куклен театър-Търговище и вече е част от два спектакъла на трупата.

1. Разкажи ни за себе си.

- Не знам какво да кажа за себе си. Не обичам да говоря за себе си.Това ме разсейва и отклонява от пътя. Щастливец съм, че правя това, което обичам. Работя здраво и знам, че това е само началото и най-доброто предстои.

2. За първи път ще участваш в международен фестивал. Вълнуваш ли се ?

-Разбира се! "Вълшебната завеса" събира изключителни професионалисти на едно място и се радвам, че съм част от това събитие и то като актьор. В комисията присъстват имена, които аз много уважавам. Имаме гости от Сърбия, Великобритания и Гърция. Очаквам да бъде едно незабравимо преживяване.

3. С какво заглавие и роля ще се включиш във фестивала и какви очаквания имаш?

-Ще играем "Бременските музиканти" от Братя Грим. Режисьор ни е Теодора Попова един изключителен професионалист, който ме прегърна от първия ден и ми даде смелост и вяра да вървя напред. Колегите са невероятни. Аз играя кучето Фройд и разбойника Гюнтер. Нямам очаквания за награди или нещо подобно. Най-голямата награда е опитът, който ще придобия. Краят на май ни чака още един фестивал в Ямбол отново с "Бременските музиканти" така че ще бъде наистина един много обогатяващ период за мен като актьор макар, че още ми е странно да се нарека такъв.

4.Наши общи познати ми споделиха, че играеш и в Пловдив. Какво, къде? Как съчетаваш нещата?

-Така е. Програмата е пълна, но аз съм подреден човек и единственото, което ме натоварва е пътят, тъй като не съм шофьор. Но всеки такъв минус приемам като плюс. Това развива актьорската ми хигиена. С колегите от университета играем пиесата "Чушкаров и Другите" по пиесата на Иван Вазов "Двубой". Аз играя ролята на Рачо Драгалевски. Много свежа пиеса и комична благодарение на добрата режисура на Лео. Той е един изключителен човек и винаги ще бъда горд, че е бил мой учител. Надявам се един ден и той да се гордее с мен! Играем в Учебен театър на Пловдивския университет. На 26-ти май имаме дипломиране с това заглавие, а края на юни с колегите ще пътуваме за Хасково на фестивал.

5.Разкажи ни за Атанас извън сцената. Имаш ли си партньор. Какво правиш в свободното си време. Сподели ни за любими филми, книги, песни.

-Атанас извън сцената е доста скучен човек ха-ха. Когато нямам репетиция работя на друго място. Излизам с приятели и обожавам сутрешните разходки с чаша капучино и цигара. Нямам сериозни взаимоотношения. Много искам кученце, но графикът ми не го позволява за съжаление. Програмата ми е доста натоварена и за момента театъра и семейството ми са приоритет. Любими филми мога да изреждам до утре, но много харесвам "Изгубени в превода" "Да срещнеш Джо Блек" "Тя", а от българските - "Вчера". Голям фен съм на Антъни Хопкинс. Много обичам да слушам филмова музика. Особено тази от Хобит и Властелина на пръстените. Много често, преди да заспя си я пускам и спя на нея. Успокоява ме. Обожавам Ремарк! Харесвам Достоевски, Буковски ми е противен! Харесвам песните на Стинг и Селин Дион както и старите български песни. Обожавам песента на Prince-Purple Rain.

6.И последно : Какво би казал на читателите. На детето в теб и на всички, които искат да поемат пътя, който ти вървиш.

-Бих изкрещял пред целия свят : "Да не ви пука" Живейте за момента. Пейте под душа. Танцувайте. Смейте се силно. Правете това, което ви прави щастливи! Вчера и утре си приличат само по едно. Твърде далеч са... Животът е много простичък и трябва да спрем да си го правим сложен с песимистични мисли. Миналото е минало. Не е вашата посока и не обръщайте поглед към него. Не е нужно много, за да сме щастливи. И тук искам да благодаря на моето семейство, приятели и колеги, които всеки ден ме усмихват и ме правят щастлив.