Нима така е редно? Това попита читателка на Plovdiv24.bg. Ето и повода за нейното огорчение:
"Една наистина приятна вечер под тепетата. Действието се развива тридесет минути след полунощ на 6 юли.
Моя милост се прибираше с колело от центъра на града, когато, встъпвайки в десен завой от бул. "Цар Борис III Обединител" по ул. "Света Петка" (ръкава към бул. "Мария Луиза"), за пореден път срещнах препятствие.
Дотук добре - читателю, ще кажеш ти, с леко накривени вежди. Предприех нищо неподозираното опасно изпреварване на двете коли, паркирали неправилно на велоалеята.
Избързах да ме не блъсне поредната кола, влизаща в завоя с несъобразена скорост. Изминах още 20 метра когато любопитство и гняв ме накараха да се върна.
Бях подминала кола, която току-що бе паркирала! Очевидно, трима нови клиенти на заведението "Даяна 2". И ей тъй, най-чистосърдечно запитах младата шофьорка - не е ли в нарушение?!
"Да, така е" бяха точните й думи! В този момент се обади, видимо раздразнен, един от спътниците й - мъж на средна възраст, с любимата на това поколение фраза - "Някакви проблеми ли има?", от която лъхаше само заплаха.
Яхнах си метлата... пардон - колелото, преди да се завърже конфликт. Нови 20метра. Усещане за безсилие. Ни "паяк" да викнеш в този час, ни патрулка да викнеш за такава дреболия.
Един безправен колоездач. Непоносимостта към неправдата ме върна отново там, този път - само и единствено с цел документация на нарушение. Има знак В27, гласящ "забранени са престоят и паркирането"!
Настанени на терасата на заведението, подвиквания от рода на "Ей, моме, проблеми...!" и "Ще викна...!", "Ти ли...!" не липсваха. Все от горепосоченото лице. След бързите снимки се оттеглих с думите "Да Ви е сладко".
А сега е време за въпроси. Защо българинът (да) очаква винаги най-лошото от побратимия си? Трябва ли младото поколение да толерира овчия пример на примирение с беззаконието и безнаказаността?
Толкова ли сме слепи за малките-големи пропуски в манталитета на едно общество? Липсва ли съвест у човек? Такива и още питанки се завъртяха в съзнанието ми.
Отровена от яд, с който сякаш бях попита, продължих да карам колело още 10 минути, без да спирам да треперя. В една наистина приятна вечер под тепетата.
P.S. Не е целта на занятието посочването на един виновник. Това е най-лесното. Всички сме в кюпа! Всички сме виновни! Искаме ли да се устремим към градивната промяна на едно интегрално общество, недоумявам аз?! Спорен ден, съграждани! Благодаря!".