Разположен върху 20 страници, фоторазказът на журналистката Даниела Арнаудова и фотографа Красимир Андонов потапя читателите в неповторимата атмосфера на този кръстопът между Изтока и Запада, чиито корени водят към времената на траки и римляни, в спомените му витаят походи, завладяване, Освобождение, разделение и Съединение, а бъдещето му очевидно е благословено с безсмъртие.
Част от материала:
Пловдив, градът избран за Европейска столица на културата през 2019 г., лежи върху културни пластове, трупани почти 8000 години. През различните епохи жителите му бавно ги изграждали, а завоеватели и врагове ги разрушавали - но техните структури и сега могат да се видят в античните улици, линиите на Стадиона и пилоните на Акведукта. Те са и в старите крепостни стени, върху които здраво са стъпили живописните възрожденски къщи.
Необичайната история на касмополитния Пловдив, съчетана с артистична атмосфера и бохемски дух, му дадоха преднина в надпреварата за Европейска столица на културата. През 2019 г. той е на финала, заедно с италианската Матера - старинния град, в който Мел Гибсън снима "Страстите Христови".
Траките първи населили "равнината със седемте хълма" до бреговете на река Хеброс (Марица). Във времето, когато римляните управлявали света, оттук минавал древният път "Виа Диагоналис", свързващ Рим и Константинопол - Запада и Изтока.
Модерните сгради на съвременният град изникват сред низ от древни руини, и антични мозайки и средновековни фрагменти - цял лабиринт от подземни артефакти, готови да излязат при най-малката строителна намеса.
Пловдив впечатлява не само с Античния си театър и Римския стадион, но и с неповторимия си възрожденски квартал. През вековете оттук минали римляни и византийци, както и източни преселници от Мала Азия, Сирия и Армения.
Днес жителите му, около 390 000 души, подреждат ежедневието си в колоритен микс от етноси.
"Чрез кандидатурата ни за Европейска столица на културата успяхме да видим още по-ясно плюсовете и минусите на Пловдив, казва заместник-кметът по културата Стефан Стоянов. - Тази титла е обърната към бъдещето, където стоят въпроси като този за ромските квартали и тяхната интеграция, както и много други..."
Бизнес или култура - кой е пътят за развитие на хилядолетния град? За Пловдив този модел винаги е бил двуполюсен. Градът има своя индустриален профил с 51% дял на икономиката, IT компаниите набират скорост, а аутсорсингът покрива представата за чужди инвестиции в района.
Безработицата обаче запазва нивото си от 13%, а анализаторите предупреждават за рисковете от прекомерната задлъжнялост на Пловдив и негативите от тромавата му администрация. Възможността да бъде Европейска столица на културата настрои управа и граждани към търсене на по-добър имидж и повече туристи чрез инвестиции в културната инфраструктура.
Три важни проекта са ключови за града до 2019 г. - Небет тепе, централният площад и Епископската базилика. Важното уточнение е промените да се случат без компромиси с археологията.
"Трябва да се спазят всички европейски принципи и норми - убеден е заместник-кметът. В Пловдив имаме страхотна археология и българската икономика може само да спечели от това. За нас е важно да следваме опита на страни като Италия, Франция, Испания и Гърция, където правят бизнес от находките".