Пловдив е увековечен и в поезията

21 март отбелязахме Световния ден на поезията. За първи път ЮНЕСКО приема този ден по време на твоята 30-на генерална конференция в Париж през 1999 година. Всичко това е направено с цел да подкрепи езиковото многообразие чрез поетично изразяване и да увеличи възможността застрашените езици да бъдат чути.

През годините едни от най-бележитите български творци са създали стихове, свързани с красотата и духа на любимия Пловдив, видя Plovdiv24.bg.

Първото стихотворение, което избрахме, е това на Дамян Дамянов - Всеки делник има красота.

Какъв загадъчен-лиричен град!

С каква магия вечна ме привличаш?

Не знам защо тъй много те обичам,

Не знам с какво ме дърпаш все назад

към своята земя с тракийски дъх,

Под своя свод — усмивка на славянка…

Дали, минавайки през тебе, свойта сянка

Не съм оставил в твоя древен мъх?

Дали не съм оставил своя глас

В небето ти с Орфеевото ехо

Или пък някъде под витите ти стрехи

В предишен свой живот живял съм аз?

Не зная. Толкоз разнолик народ

През твоите земи се е кръстосал,

Че може би в кръвта си още нося

Един неподозиран твой живот!

Не зная. Но със въздуха си тих

Ти ме опиваш с нещо тъй огромно.

И аз днес всичко искам да си спомня.

Като в обърнат Дебелянов стих.

През 1882 година Иван Вазов не успява да устои на чара на града и пише "Кръгозорът на Пловдив", а след това една година по-късно пише и краткото стихотворение "Пловдив".

Въз три хълма горделиво

Пловдив се възноси

и полето послушливо

свойта дан му носи.

И Марица бистро, леко

гърди му прохлажда,

и Балканът отдалеко

поздрав му проважда.

Пловдив предизвика и чувство на самота и безпомощност при автора Димчо Дебелянов. Той е само на 9 години, когато се премества от Копривщица в Пловдив. Своето усещане за града той описва в сонета "Пловдив".

Как бяха скръбни мойте детски дни!

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: - престани:

да вярваш и да дириш - забранен е

на любовта плодът - и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град -

едничък дом на мойта скръб бездомна -

аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна.

И толкоз черни мисли ми тежат,

че аз не искам нищо да си спомня.