Опасната борова процесионка превзема райони край Пловдив

Топки от паяжини са обвили клоните на боровите гори в Родопите над Асеновград и в района на Пловдив. Не са пощадени и участъци в Кърджалийско. Засегнати са огромни масиви.

Опасната борова процесионка бавно и методично може да ги унищожи, предупреждават горски специалисти. Настъплението е повсеместно. Гнезда и гъсеници са забелязани край Добростан, Яврово, над Новаково и по пътя между Бачково и Нареченски бани.

Мрежестите кълбета, обвити от гъсениците, буквално унищожават дърветата. Хора алармират, че ако не се вземат мерки, ще бъдат ликвидирани боровите гори в района.

Поцесионката (Thaumetopoea pityocampa) на пръв поглед е невинна гъсеница, която се среща все по-често в боровите гори на България. Макар и малка по размер, тя представлява сериозна опасност за хора и животни, ако влязат в контакт с нея.

Процесионката е ларвен стадий на молец, който обитава предимно средиземноморските страни. В последните години обаче се разпространи доста масово и у нас. Гъсениците образуват цели процесии, когато търсят нови места за хранене. Оттам идва и името.

"С това животно шега не бива", предупреди пред "24 часа" преподавателят по зоология в Лесотехническия университет д-р Николай Коджабашев. Преди време той решил да покаже на студенти как изглеждат процесионките.

"Изрязах целия пашкул от дървото, бях с ръкавици. Сложих го на земята и им казах, че това е много опасно животно и не бива да се пипа. За да го снимат, трябваше да скъсам пашкула. Нямах проблеми с дихателните пътища. Но такива обриви направих, две седмици няма оправяне", разказа Коджабашев. По думите му проблемът не е лесен за решаване

Тъй като борът е ценен дървесен вид, на много места се залесява, макар не навсякъде теренът да е подходящ. Понеже е икономически ефективно, се засаждат на нетипични места иглолистни растения. И там пораженията са много големи. А това е чудесна среда за процесионката.

"Борбата с нея обаче никак не е лесна. Първо, този вид е много устойчив. Второ, най-вече с глобалните изменения на климата тези животни са активни на практика целогодишно. И не се знае точно колко поколения могат да оставят", посочва д-р Коджабашев.